Помниш ли онзи път, когато едва не те сгази един мотор? Беше застанала по средата на улицата и само невероятния ти късмет те спаси от сигурна смърт. Стоеше по средата на платното, там където бялата линия разделя двете полета, а той летеше право срещу теб... Не те виждаше, защото беше изправил мотора на задната гума. Спомняш ли си рева на форсирания двигател?... Можеше да е последното нещо, което чуваш. Ти гледаше мотора и до такава степен се беше парализирала от това, което се случваше, че за една нищожна секунда загуби представа за реалността.
Правилата на живота и всичките му ограничения вече не важаха за теб, защото... Беше мъртва. Но и ужасът на смъртта беше далеч... Ти още беше жива. За един миг, а всъщност цяла вечност, ти проигра отново живота си. Като бавно отминаваща кинолента. И се видя отстрани, без чувства и емоции, без ограничения. Тишина. Удължаващо се до безкрайност време. Повече нямаше нужда да се боиш от каквото и да е било. Нямаше нито глад, нито болка, нито страх, ня ...