Има едно чувство към приятелите ни,
познато като приятелството. Не си ли
се питал/а, приятелю/приятелко, ето така,
просто накоя безсънна вечер, лежейки под звездите,
какво всъщност е то, това приятелството?
Е, истината е, че няма човек, който да ти го опише с обикновени думи...
И лежиш, и лежиш, и се мъчиш да разбереш, не мигваш,
не потрепваш, просто се чудиш какво е...
Както лежиш, кажи, не ти ли преминава, ето така, дори като проблясък,
като малка светлинка, че това е нещото, което твойте приятели правят за
                                           ТЕБ?
И ти се сещаш, ставаш, усмихваш се и после пак заспиваш с усмивка,
знаейки, че не си
                           САМ/А!!!