Тези сънища в в съня
Цветан Бекяров
Рано сутринта, преди докерите още да дойдат, на кораба се качи един доста беден и съсухрен човек. Той носеше под мишница картина, увита в стари изпокъсани парцали. Зад него вървеше жена на неговата възраст, на гърба на която във вързоп се полюшваше малко дете.
Жената беше със сплъстени коси. И пушеше опиум или силен ароматeн тютюн. С черна дървена лула, обкована със сребро.
Дъжд се сипеше и по палубата, и по свещената река Мей Нам, на завеса приличаше той и над зелените върхари на необятната джунгла.
Мъжът намери сушинка, разгърна картината и се загледа в нея. Тя изобразяваше речен пейзаж, над който сред пролуките на уморените от изгреви съзвездия беше нарисуван храм. Заобиколен от мириса на древно време сред още тъмни, непролазили сънни треви, в които за последен път замират сенките на идващото утро. Картина, която трябва да е наблюдавал дълго преди да заспи, за да я нарисува докрай.
Купих я от него почти на безценица, но за човека сигурно всичко, к ...