Онези очи – неговите, имащи цвета на кафето, което пия всяка сутрин. Тези очи ме карат да се влюбвам отново всеки ден и също толкова много да го мразя. Когато погледна в тях, потъвам толкова надълбоко, все едно пропадам в бездна, безтегловност. Точно в този момент този нюанс на кафявото става толкова топъл и мек, че ме изкарва от бездната и преминавам някъде нависоко. Онези устни – да, неговите, които ме карат да се чувствам специална и в същото време ме убиват малко по малко. В един момент могат да целуват чувствено, да ти казват колко те обичат, да играят с теб, а в следващия... Думите, които излизат от тях, са като куршуми. Но не от тези, обикновените... Неговите куршуми влизат в теб, преминават по цялото ти тяло и оставят рани навсякъде. А шумът от куршума отеква в съзнанието ти постоянно и никога не спира. Никога не минава – винаги боли. Онези ръце – неговите, толкова топли и нежни и същевременно – груби и студени. Тези ръце те докосват, галят те и те оставят без дъх. Могат да те ...