Шампанското искри в кристалните чаши, ти го гледаш с обич и надежда, целуваш го с любов! Наздравици, пожелания, мечти... Около вас усмихнати лица, леко замъглени погледи... Всички празнувате! Но той... той мисли за мен! Той празнува с мен! Той целува мен! Той обича мен! Усмихва се, но на мен! Той е мой! И аз го обичам безумно... колкото са песъчинките в морето... Той е моята любов, той е моят сън, моята болка, моят живот! Той обича да го целувам с очи, да галя с поглед устните му и за дълго да се спирам на сладките ъгълчета, които така предизвикателно се усмихват... Моите ъгълчета! Обича да ровя с пръсти в косата му, когато нежно и дълго ме целува! Обича бавно да плъзгам ръце по гърба му, докато кожата му настръхне! Обича да се разхождам с езиче зад ушенцата, докато започне да стене... С теб обича ли да прави така? Обича ли да прокарва длан по  бедрото ти, което нарича ”сатен”? Обича ли бавно да те съблича, наслаждавайки се на копринената ти кожа? Обича ли да те буди нощем с думите „Какво прави моята любов”? Обича ли? Не... защото той е мой! Ти си с него, ти го виждаш всеки ден, ти спиш до него, ти говориш с него, но той обича мен! Аз съм огънят в кръвта му, аз съм негово безсъние, аз съм очакване и въздишка, аз съм другата! И той обича мен!