1 мин за четене
"Заповядайте на топлите гевреченца!" Жената стоеше на последната спирка и приканваше пътниците, слизащи от автобуса да си купят от "топлите гевреченца". Точно тази умалителна форма ме жегна. Погледнах я - трепереше като лист в ледената утрин. Дори и устните ù трепереха, докато се усмихваха. И тази усмивка беше искрена, не беше просто служебно лицемерна. В жестокия студ нямаше място за лицемерие, защото всеки е опрян до стената на оцеляването и е такъв, какъвто е - истински. Затова тази жена беше трогателно истинска на фона на отминаващите я с мълчаливо безразличие граждани, на фона на мръсния сняг и бруталния до цинизъм студ. Беше истинска с треперещата си усмивка, която беше като пламък на свещ - до болка уязвима и ранима. Беше истинска и с това толкова нежно умалително "гевреченца", което така драматично контрастираше на грубата словестна и безсловестна действителност. Колко ли изстрадана беше тази мъничка нежност? През колко ли големи невъзможности беше минала, за да разцъфти точно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация