Част1
Поглеждам небето. Вместо страхотни облаци и свежест, виждам дим и някаква фалшива светлина. На местата на белите пухкави облачета има потъващи лодки.
Несигурност.
Отварям прозореца. Долита някак странна миризма на объркващи мисли. Опитвам се да оценя красотата навън, но заради пердетата не я виждам.
Търсене.
Докосвам първа струна на китарата си. Звучи тъжна мелодия в ре минор. Една песен за самотата.
Гледам, за да видя.
Слушам, за да чуя.
Протягам се, за да откъсна плода.
Това съм аз.
Част2
Виждам простор и цветни кръгове. Пух, в който ми се иска да потъна.
Чувам свежа музика; пъстра. Някак игрива.
Късам огромна чепка грозде.
Изход.
Част3
Светлинни снопове се преплитат.
Дъга.
Проблясъци от приказни фенери.
Мисли.
Две очи като искри.
Любов.
© Любомира Любенова Всички права запазени