Срещнах мъж.
Но на дали това е нещо шокиращо, винаги има поне един мъж, дали във филма, книгата, живота или фантазията… е добре де, почти винаги.
Беше необикновен мъж. От тези, които карат краката и ръцете ти да изтръпват, корема ти да се свие на топка, а главата ти да се замае и още дълго да си остане така.
Добре де, и това не е кой знае колко необикновено, но има различен привкус всеки път, като чая и кафето… може всеки ден да пиеш кафето си по един и същи начин, но никога няма абсолютно същия привкус.
Но и това сякаш не беше основното, явно все още главата ми е замаяна.
Та, този мъж.. беше някак си специален. Правеше много неща, много добре и беше толкова чаровен, че май нямаше жена, която да се държеше естествено около него.
Беше мъж, когото срещнах в определен град. Да, знам мислите си – това пък какво общо има… Еми, има. Беше Париж. А когато е Париж винаги има значение. Поне малко.
Този мъж имаше невероятен глас. Свиреше и пееше почти в синхрон с онези малки птички сутрин пеещи около 6, когато се прибирахме към нас.
Този мъж бе толкова талантлив и умен, че сякаш не можеше да му се намери кусур както би казала баба. Но и това е тема на друг разговор.
Този мъж бе сякаш всичко и едновременно нищо. Беше огъня и водата, бурята и тишината, слънцето и леда.. на моменти даваше много, а на моменти сякаш те забравяше.
Седеше с теб, до теб, но сякаш забравяше , че си там. Потъваше в един негов свят- несъмнено красив и забравяше повечето хора извън него. Но ако те вземеше да пътешестваш с него… се озоваваш сякаш в рая, или поне така си го представям.
Този мъж беше и галантен. Държеше те за ръка, прегръщаше те и понякога те караше да се срещнете по средата на масата, за да те целуне.
Спираше се. На улицата в Париж и ти казваше – Дай да се целуваме в Париж – казах ви, че градът е от значение.
И всяка сутрин на едно определено място се спираше и питаше – Имаме ли време за цигара.
Този мъж обичаше. И обичаше красиви неща. Красиви думи. И интересно ги обясняваше.
Този мъж ако можеше да замени всички думи със звучности като ромоли и чардак щеше да го е направил.
Този мъж… колкото и да бъде описван, никога няма да е еднакъв.
За този мъж, винаги има време за една цигара. Дори и по първи петли.
© P.D. Всички права запазени