Всички знаем какво си случи на 4-ти Април, в град Приеполе загинаха 10 български деца: Александра, Антония, Боряна, Валентин, Виктор, Глория, Женя, Лора, Светослава и Юлиян и две бяха безследно изчезнали-Антоана и Светослав. Може би всеки достоен бьлгарин си задава въпросите: "Защо се случи това?", "Кой е виновен и трябва ли този същия човек да бъде наказан?". Може би някой хора ще попитат: "Та нима може виновният да се нарича Човек?". Щом този човек и прекратил друг човешки живот, той не е нормален човек, той е без чувства,без идеали -той не може да се нарече човек. Но нима трябва всички да изоставим този въпросен човек!? Ако той е прекратил друг човешки живот значи самият той не е пълноценен, има някакви проблеми, но няма кой да го чуе, да го разбере, да му помогне! Затова, когато човек има нужда от нас т.е. има нужда от друго човешко същество, ние не трябва да му обръщаме гръб, а трябва да го изслушаме и да се опитаме да му помогнем.
Нима сега, ние, българите, трябва да обвиняваме ш ...