Събудих се с едно неясно чувство, неизпитвано до сега. Сърцето ми туптеше силно, цялата треперех, но този трепет идваше от сърцето ми. Имах чувството, че днес ще ми се случи нещо необичайно и дълго време чакано. Излязох от къщи. Поех познатият път към работа. Всичко беше така еднакво като вчера. Взех си чаша горещо кафе от павилиона до спирката. Дамата отвътре се усмихна, пожелавайки ми лек ден. Отивайки към спирката, някой положи ръка на рамото ми... изтръпнах, сърцето ми заби лудо, така, както не бе било отдавна. Обърнах се и го погледнах... той ме изпиваше с невероятния си поглед, а аз сякаш си глътнах езика... потънах в очите му... невероятни сини очи. гледаше ме така, сякаш вече ме познава, така, сякаш ме е обичал някога... времето около нас беше спряло... имаше много хора, но аз имах чувството, че сме сами. опитах се да кажа добър ден, но той се наведе към мен и ме целуна... вцепених се! Стресната от постъпката му се отдръпнах и тръгнах да бягам. Точно след 10 мин. вече бях в офиса и сякаш изведнъж се съвзех. имах много работа, което ме накара да го изключа от съзнанието си, но все пак се усещах, че мисля за него. В края на работния ден бързах да си тръгна от работа с надеждата, че отново ще го срещна и този път няма да избягам, като уплашено дете, но уви... него вече го нямаше... мечтата ми си беше тръгнала така, както аз избягах сутринта... бях съсипана, мечтаех отново да го срещна и да му се отдам... дали отново ще се случи... с него част от сърцето ми изчезна!
© Бубето Всички права запазени