...

Искам да напиша нешо хубаво,искам да напиша нещо позитивно,да пиша за красивото и щастието...искам,но не мога,не че не виждам красотите на живота.Напротов-виждам ги и им се радвам,до колкото мога...но винаги тъгата надделява.И сякаш предпочитам да пиша за самотата и нещастието и да търся  щастието...

Искам да съм щастлива(кой ли не иска),но не е толкова просто...

Музиката изгаря в мен,песента ме натъжава още повече...Беше различно преди...тази песен ме развеселяваше,защото ми носеше спомени,които ме караха да се усмихвам...а сега...сега идва със сълзите...

Празна съм...като недовършена история,като празен лист в душата ми останаха само трите точки,чакащи с надежда продължението...продължението на какво?На една история...само на една история..на една любов...

Нищо не е същото,колкото и да се опитвам да забравя тази история и тази любов и да я заместя с друга не става просто така...Сякаш нещо,което не зависи от мен ми пречи.Сякаш някой отгоре,Бог или ангелчето,което ме пази ми пречи и всеки ден ми напомня за теб.

Около мен всичко е останалото от теб-подсъзнателно или не познавам тези хора,минаващи покрай мен.Това са родителите ти...не съм ги виждала преди,но нещо ми подсказва,че са те.И наистина са те...учудвам се от себе си...

Виждам приятелите ти почти всеки ден на много странни места,места които те не посещават по принцип.Странни неща се случват около мен...колкото повече се вглеждам,откривам,че около собствения ми дом има неща,напомнящи за теб,които не бях забелязвала до сега.

След трите точки май вече  има написани няколко изречения.И колкото и странно да звучи изреченията гласят,че няма да забравя тази история,няма да забравя теб и лятото.Но по-добре е за самата мен да забрява.На път бях да се примиря,че ще забравя и всичко ще отмине като един миг останал в миналото ми.Но този или това не ми дават да се примиря,карат ме да помня.Значи трябва да запомня това,значи има смисъл...Ще повярвам на тези знаци,колкото и невероятно да ми се струва,ще повярвам.Сигурно така трябва да стане,сигурно така е писано да стане-аз да помня,за да....И отново три точкиJНе знам заради какво.Може би заради самия теб,за да съм същата,когато се върнеш...

Отново остават три точки в сърцето ми и чакат  ти да донапишеш останалата част от историята и живота ми...Чакат и няма да се уморят докато не дойдеш-сега или по- късно,няма да спрат да те чакат.Аз и те,заедно ще стоим на плажа след няколко месеца и ще се молим да си там...

                                                                                        ...