FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
121 1176
30.06.2009 г., 23:26 ч.

Трите девственици 

  Есета » Лични
2830 0 13
2 мин за четене

Имало е време, когато за загуба на девствеността преди брака са наказвали жестоко. С времето „съдът” става по-милостив. А днес, днес по-скоро е престиж момичето да е „по- ошлайфано”. Е, това не значи, че няма определения като „курва”, „шафрантия” и т.н., но ... пука ли му на някой?!

Имах две приятелки, които бяха решили, че първият им мъж ще е съпругът им. Едната имаше приятел от училище, около 3 години, и не бяха правили секс; след това нещата така се обърнаха, че те се разделиха; тя се запозна с друг. Отпразнува 19-ия си рожден ден, ожениха се и ... той беше първият. Удържа на думата си. Другата ми приятелка за първи път имаше сериозно гадже на 19 /късничко, а?/; след като 4 месеца излизаха, той и предложи да се оженят; тя прие и тогава правиха секс. Няколко месеца след това се разделиха... първият й не стана неин съпруг. Това не я съсипа, както очаквах, и тя продължи в търсене на половинката. И го намери. Когато беше на 29!

Със сигурност в днешно време девствеността не е това, което е била и това е нормално. Много са въпросите. Но какви са отговорите? Защо е толкова важен първият път? И важен ли е изобщо? На каква възраст може да се прави секс?  Отново стигам до извода, че всичко е въпрос на приемане, на култура, религия, национална или етническа принадлежност и т.н. Много фактори, които определят „първия път”. Има племена, които дефлорират момиченцата още като бебета; има етноси, които държат на „кръвта на белия чаршаф”; а на много места дори оперативно възстановяват химена. И, без да бъда цинична, във всеки случай става въпрос и за ... пари!

Какво може да накара едно момиче да се чувства непълноценно в днешно време, ако е девствено? – всички го правят /или поне така казват/; натиск от приятели; няма да е от „готините”; ще е задръстена... Защо, въпреки всичко, не го прави? – култура; да не разочарова мама и тате;  просто е решила да изчака; не е срещнала подходящия /защото е чувала, първият мъж е важен и едва ли не определя избора за в бъдеще!/...

Доколко тази последователност БРАК-СЕКС е добър вариант? Преди време, когато на 19 неомъжените момичетата са сочени с пръст и са имали етикет „стара мома”, може и да е било добър вариант – да се ограничи разврата, да има ценности, към които младите да се стремят. Но днес, когато на 30 се чудим дали искаме семейство или кариера и бракът може да се случи само на някоя приятелка, тази последователност не е за предпочитане... хормони, психика, лудост... Разбира се, всеки си избира, въпросът е наистина да е личен избор, а не натиск или влияние.

Ще ми се да направя аналог между физическата девственост, чистота и тази на душата, на мисълта, на намеренията, на взаимоотношенията... но не мога. Едното не предполага другото. И, ако в днешния свят, мога да избирам, бих предпочела вътрешната чистота. Не само за себе си...

© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прочетох с интерес, поздрави!
  • За добро или зло сякаш този въпрос не е на дневен ред вече...
    Иначе разсъжденията ми допаднаха. Поздрав!
  • Интересно е!
    Точно девствените души по-рано губят физическата девственост, поради чиста наивност.
    Според мен точно за тази част от "любовта" трябва да се влага малко разум.
  • Анелия, благодаря, че прочете и за милите думи! Поздрави!
  • Съгласна съм напълно с мнението че
    "Лошо е да се забранява, трябва да се обяснява! Нито трябва да се афишира девствеността, нито трябва да се изпитва срам от нея. Трябва да е личен избор, кога и с кого да я споделиш."

    Прекрасно есе!
  • Кремена, благодаря, че прочете и сподели! Поздрави!
  • Дааа, спомням си когато баща ми ми казваше: Дъще, една жена на 23 (защо ли 23?) е вече стара мома... гледай да се омъжиш до тогава.
    Аз: Нееее, да не съм луда да се омъжвам, хич и не очаквай това от мен. (Пфф, на 20 г., без да му мисля много.)
    Всичко е вътрешно усещане... Първият мъж, първият брак...
    А, дали ще е вътрешна чистота, това вече е друг въпрос.
    Харесах!
  • На мен също ми бе интересно да почета.
    Но да обобщя... всичко е въпрос на избор и на схващания. Ще потвърдя мнението на Светлана за първия път...
  • Никодим,Миа, Нели, Светлана, Петя благодаря, че се отбихте и прочетохте. С нито едно есе не претендирам за изчерпателност на разглеждания въпрос. Задавам въпроси - отговори всеки си намира или вече има готови. В конкретното есе идеята е, че първият път трябва да е специален, с човек, към когото имаме чувства, защото все пак, първият път е само веднъж. Това може да остави отпечатък върху сексуалния ни живот в бъдеще. Кога - не зная; кой, когато е готов - и физически, и психически. И отново е въпрос на гледна точка.
    Поздрави и прегръдки!
  • Бях тук, харесах!
    И съм съгласна с написаното!
  • Леле, като си спомня как се държах като бях девойка! За мен сигурно са мислели, че съм долнопробна..., защото се държах много свободно. Не ми пукаше какво ще кажат, аз знаех каква съм. Не давах обяснение, но исках да се запазя до тогава, докато сърцето ми подскаже, че е той. Първият път трябва да е специален, защото ако е грубо, може да повлияе зле на целия живот. Правенето на любов е изкуство, трябва да можеш да доставяш удоволствие и да позволиш да ти го доставят. Майка ми казваше, че първият ми мъж в живота, трябва да е съпругът ми. Татко пък, че ако не ми харесва момчето, с което ще преспя преди брака, ако така се случи, да не се притеснявам, това няма да е краят на света. Не трябва да е на всяка цена, трябва да ми е хубаво. Дори, ако забременея и момчето ме напусне, или аз не искам да живея с него, татко казваше, че ще му даде име на детето и това не трябва да ме кара да се чувствам момиче втора ръка. На всеки може да се случи да сбърка. Тези негови думи ме караха да се чувствам свободна сама да избирам, да взимам решения, за което съм му много благодарна. Моя приятелка, защото й забраняваха да излиза до късно, през голямото междучасие ходеше и...ужас. Как ли не я наричаха. Лошо е да се забранява, трябва да се обяснява! Нито трябва да се афишира девствеността, нито трябва да се изпитва срам от нея. Трябва да е личен избор, кога и с кого да я споделиш. Мария, чета те и не ми се започва да пиша коментар, защото при теб напараво не мога да се спра като започна. Понякога само ти пиша шестички, но може и да се върна на някои неща и ей така да се улисам в писане!!!
  • Всичко е въпрос на гледна точка. за едни девствеността преди брака е наказание, а за други добродетел...Всичко зависи от ценостната ти система...
  • Хората с хилядолетия заплащали за своето невежество. Не разбирали заложените в природата закономерности, опитвали се да ги заобиколят, да се освободят от природата, но единственото което постигали винаги било смърт. С течение на времето открили, по един или друг начин, закономерностите, прозрели интуитивно същността им и ги вплели в различни митове и табута... Много от митовете и табутата днес се смятат за отживелица, за хилядите години малко хора научили и разбират управляващите ни закономерности.
    Моногамния брак и свързаното с него роднинство има чисто биологична функция, намалява възможността за близкородствен контакт (голяма при груповите бракове или при по свободните отношения), а така се намалявала и вероятността за пренос на рецесивни (лоши) гени в следващите поколения ("греховете на родителите, се пренасят и върху децата им".
    Предбрачните контакти увеличават гореописаната вероятност (статистически), въпреки знанието ни за предпазни средства и т.н. и т.н. просто се случва. Серийните бракове и изневерите също я увеличават и уж всички сме много отговорни към децата си, а се получава така, че сме напълно безотговорни по отношение на последиците от едно зачеване...
    Душевната чистота винаги се отразява и на физическата, пак е закономерност, която все още не се разбрали...

    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??