Тя е...
"Какво й гледаш на тая малка курва?" - чу внезапно той в съзнанието си. А в ушите му звучеше радио "Нова". Любимото му радио в любимия му часови пояс - между 12 и 2 на обяд. Течеше предаването "Classic Brunch" - само меланхолна, апатична музика. И без това на него му бе меланхолно и апатично. Пък и времето беше такова - облачно. Сякаш всеки миг щеше да завали дъжд, но не гръмотевичен, така характерен за края на пролетта и началото на лятото, а спокоен, почти есенен дъжд, придружен от ниски за сезона температури. Как му се щеше в петък вечер да отиде на "Световната меланхолия" - концерт на неизвестна нему група, която обаче щеше да свири меланхолична музика. Ако можеше само да отиде, би ги опознал, би разбрал повече за тях, даже би бил готов да си купи тяхно CD. Но не! Скапани финални контролни по руски, скапан живот! Защо всички концерти трябваше да съвпадат с важни изпитвания? И тоя проклет автобус, в който пътуваше сега. Изведнъж несъзнателно пак се обърна наляво и я видя - седнала на същата седалка. Лицето й беше толкова бяло, толкова красиво бяло. Оф, по дяволите, защо е с друг? Защо седи до него? Ах, колко искаше да отиде и да я целуне по врата... А в ушите му звучеше радио "Нова". Да, меланхолично му беше. Беше му писнало да не го разбират. Пишеше есета - не ги разбираха. Пишеше разкази. Естествено и тях не разбираха. Еднообразно му беше. Не можеше да се впише в този свят от неразбиращи го. Оф, един човек я криеше от погледа му в момента, криеше я. Махайте се от нея, бавни склерозирали старци и всякаква друга млада и стара паплач!
"И все пак тя е само курва!" - настояваше съзнанието му. Да, тя е малка сладка курвичка с красива кожа, с нежна кожа, с хубава шия и... с друг до нея.
Добре, че го имаше радио "Нова". То му помагаше да се изключи от света, да вижда хората като на кинолента, да не чува звуците им, да не чува нищо, което го кара да се чувства "на земята". Чуваше само радиото и онзи як chillout или каквото беше там.
"Искаш да я гледаш как ти се прави, нали? Как парадира, че е с него, точно когато е пред очите ти, нали? Боклук скапан такъв!" - постоянно го унизяваше съзнанието му. Караше го да се чувства гадно, комплексарски... Оф, майната му и на скапаното му съзнание. Шибано съзнание и още по-шибан изпит утре...
- - И, в крайна сметка, коя е малката курва? - чу той глас отдясно, въпреки че беше със слушалки в ушите. Обърна се. Беше Калин.
21:21 - 21:56 ч.
09.06.2006 год.
гр. София
© Владимир Белов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Можеш ли да ми обясниш какво точно имаш предвид?
-
Ето на
продължава се в същата перфекционистическа насока! Напрееед, другари!!! хаха -
Май наистина няма. Аз самият винаги съм бил перфекционист, какво да се прави?
-
хех не бой се! Ще проходи и то
в такъв кръг от перфекционисти има ли избор..?! -
Е, имам си женска фен групичка, това е добре, но... Все пак нещо куца.
-
хаха Супер е! Имаш женска фен групичка Есето е драматично и увлекателно едновременно..!
-
Благодаря искрено!
-
О, боже! Толкова много момичета харесват моите цинични произведения. Да, знам, че съм вложил подсмисъл, но си мислех, че повечето хора ще го възприемат стереотипно. Толкова е хубаво, че има хора като теб, Теа.
-
Не. Видях я в един автобус в София. В градския транспорт.
-
Така и не разбра коя е, нали?Картина и фон.Тя е била картината
-
Хубаво есе!
Поздрав! -
Този текст се харесва на момиче!
-
Хмммм хареса ми...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
