Тъмно е
Мракът се спуска бавно над града и носи със себе си и тъгата.Залезът е толкова красив,но аз сякаш не го виждам.Виждам само спомените си,виждам само миналото си.
Вече е тъмно…Стоя безмълвно и гледам звездите.Нещо ми тежи,нещо ми пречи да заспя,нещо не е наред.Теб вече те няма…
Спомням си за онези дни,когато двамата с теб стояхме на същото това място и гледахме към небето.Спомням си усмивката ти,ръцете ти,гласът ти…няма ги,останали са само спомените.Покрай мен минават хора,забързани нанякъде.Някога ги познавах,някога с теб се смеехме с тях,събрани около огъня.Някога те ми бяха приятели-мои и твои приятели.Някога…Може би сега бързат към поредното събиране с приятели,но други приятели,отново там в парка,на дървените пейки.Колко беше хубаво,ние двамата и те,ние двамата и светът,ние двамата и звездите…А сега просто подминават,от съжаление или с присмех,незабелязващи или не искайки да забележат нещастието ми,просто подминават.Явно вече не заслужавам вниманието им.Явно вече не са ми пр ...