Животът е свят,към който тласнат от стремежа човек е повлечен,за да опознае,но никога и за да разбере напълно.Веднъж влязъл в кръговрата му,той те поставя пред редуващите се възходи и падения и те тегли към себе си,към всичко онова,което не можеш да заобиколиш,към теб самия...Едва когато се изправиш лице в лице с действителността разбираш колко трудно е да се впишеш в нея и как неизбежно е да се предпазиш от онези грешки,които всеки се стреми да избегне.И въпреки това,човешко е да се греши и благороден е онзи,които намира смисъла във всяка грешка и е способен да се постави над средството за да оцени целта.Един слаб характер не би могъл да намери сили да оправдае нечия и дори собствена грешка.
Защо да не грешим?Та нали точно от собствените си несполуки се учим и израстваме силни и борбени личности.Всеки би трябвало да живее с ясното самозъзнание,че рано или късно ще попадне в трудна ситуация,една непозната материя,от която е трудно да излезе без да сбърка.Тогава идва самоанализът и само ...