Умирайки днес, искам да кажа толкова много неща, искам да ви разкажа за тази, която бях, за тази, която сама си измислих и тази, като която живях. Преди години имах една мечта - да бъда звезда. Исках да блестя силно и ярко, исках хората да ме познават, исках да ми се радват и обичат, да ме гледат вечер преди да заспят. Исках да бъда звезда, а не осъзнавах, че всъщност всички сме направени от звездите, че всеки е звездата в своята си слънчева система, че всеки блести по негов си начин - силно и ярко, че всъщност всеки е звездата за някой. Исках да бъда звезда и успях, бях... но падаща. Хората ме виждаха, радваха ми се, но аз просто изчезвах. И гледайки ме, си пожелаваха да сбъднат мечтите си, без да осъзнават, че това зависи само от тях. Да, много хора ме гледаха преди да заспят, но ме гледаха в леглата си, до тях и както звездите, така и мен ме нямаше на сутринта. Исках да светя все по-силно и по-силно, но с всяка следваща вечер угасвах малко по малко, докато днес не се загубих напълно...
Умирайки днес, искам да разбера толкова много, но сякаш времето не би стигнало за всичките ми въпроси и техните отговори. Искам да знам защо хората просто изглеждат, а не СА в действителност, защо животът винаги ти взима това, което обичаш най-много, защо думите справедливост, милост, доблест и честност сякаш са само думи, сякаш в тях никога не го е имало смисъла, който носят, сякаш просто ей така си присъждаме тези качества, без дори да знаем за какво са ни... искам да знам защо любовта е толкова болезнена, защо в началото обичаш, но не ти отговарят със същото... и защо след време просто свикваш с болката... докато един ден, когато най-малко очакваш, срещаш истинската любов... Обичаш и те обичат... красиво, нали??? Но тази любов боли повече от онази - несподелената... боли много повече. Сега, умирайки, си спомням за това чувство, за тази болка и някак си чувствам, че точно тогава съм била най-щастлива. Нали знаете, че умирайки, хората си спомнят най-хубавите моменти от напускащия ги живот... аз си спомням само сълзите, които съм проливала. Спомних си всяка една сълза, спомних си хората, заради които съм плакала, спомних си приятелската ръка на рамото ми и се почувствах щастлива! Сега умирайки, искам да ви кажа да оценявате това, което имате. Да пазите приятелите си близо до вас, да бъдете до тях винаги, да ги обичате и цените, защото само приятелската подкрепа може да превърне и най-тежкия момент в красив спомен. Колкото до любовта, тя е навсякъде... никога не я търсете, защото няма да я намерите, оставете я да ви намери тя... само тогава ще бъде истинска, а не измислена и нереална. Сега, умирайки, чувствам, че губя всичко, но любовта... тя все още е в сърцето ми. Дали ще си отиде, когато то спре, дали ще изчезне с последния ми дъх??? Не искам, не мога и няма да узная... нека си мисля, че ще живее винаги, че ще оживее и след смъртта...
Умирайки днес, искам да си спомня толкова много, искам да плача и треперя, искам да се смея и крещя, искам просто да благодаря на всички, заради които живях, с които живях и с помощта на които умрях... Благодаря ви за болката, сълзите и раните, които ми оставихте, благодаря ви за предателството и разбитите мечти... без вас аз нямаше да бъда същата, без всичко това, което ми дадохте и което напук ме държеше жива толкова много време... Благодаря ви и жалко за вас... жалко за сърцата ви, жалко за приятелите ви, жалко, че вие живеете, а аз умирам...!
Умирайки днес, искам да оставя от себе си някакъв спомен, парещ и жив като очите ми... но нямам нищо. Имам само думите - да ги изрека, да свържат мен и вас и да ни разделят. Искам да ви кажа, че въпреки всички трудности, животът ви е дар и вие трябва да му се радвате, дори и когато боли. Искам да знаете, че направих много, много грешах и много се връщах назад, но за нищо никога не съжалих. Не съжалявам и сега. Искам да ви покажа, че не всичко е такова, каквото изглежда, че дори и в мъката има щастие. Искам да ви науча да обичате и мразите, искам да ви науча да живеете, но нямам време. Имам време само за едно - "Животът е такъв, какъвто сами си го направите". Аз умирам, но вие живейте... живейте и за мен така, както аз сама не успях да живея и никога не забравяйте, че дори и мъртва, винаги ще бъда тук - с вас, в спомените ви... Ще бъда по-жива от всякога, защото да живееш в сърцата на хората, в мечтите и надеждите им, да си част от най-милото им, е ЖИВОТ!
© Мария Всички права запазени