Умора
Уморен съм.
Като планета обикаляща собствената си орбита.
Неоново пречупената ми същност отдавна се е отегчила от себе си...
Звездата, около която обикалям мълчи обвита в илюзия от вечност.
Всичко мирише на вече износени спомени.
Стари битки с избелели белези напомнят за себе си в дъното на кървясали зеници.
Различни кладенци с еднакви тъмнини!
Доливам.
Многообразието на избори винаги се изчерпва до едно: прозрачна бутилка – червен етикет... Независимост за орбителен полет, завършваща на NOFF.
Полудявам ли?
Сигурно, но на кой му пука... ...