Успехът

Успехът, към който всички се стремим. Да успееш в надпреварата с околните, в бъркотията на нелепите ситуации, с дискомфорта на ежедневието и най-трудната победа - да преодолееш себе си. Успехът е във всяка малка проява, във всяко правилно решение, във всеки опит да бъдеш полезен, а не затворен и вглъбен егоист, в надрастването на самия себе си. Успехът, който осмисля и страданието, и болката, и всички сълзи накуп. Успехът, който очакваме да ни озари в най-тъмната ни нощ, да възкреси скритите ни сили, които мислим за изчерпани във войната със страха, с колебанията, с несигурността, в чувството за изоставеност. Искаме да вкусим от сладостта на успеха, когато с насълзени от радост очи го оглеждаме ретроспективно от самото му начало - от идейния му зародиш, от мисловното му съдържимо, после през усилията, през колебанията, през отчаянието, през пречките, през хорското мнение, през съмнението в себе си, през страха от провала  и още хиляди обороти от тази въртележка... пътят до успеха е дълъг - неимоверно дълъг, но е съпроводен от вярата, правилната ориентация, реалната преценка на ситуацията, разумни решения, още от гнева от провалите, от горчивината на собствените несъвършенства, от постигнатото знание за себе си...
 Понякога се успява не защото най-много заслужаваш или си най-добрият, а защото си платил твърде висока цена - платил си с цената на личния си комфорт, с цената на неистовото усилие над самия себе си, защото си извървял безкраен предел, изчерпал си лимита на собствените си възможности.
 Понякога нещата не се получават, за да се отложат във времето и да се получат по-добре.
 Понякога нещата не се получават, защото не си достатъчно зрял, за да изнесеш последиците от личния си избор.