Успехът ми създава приятели, а неуспехът ги проверява

   Успехът - това са всички онези сладки моменти, багрещи живота в топли и красиви цветове и правещи го поне за миг такъв, какъвто го искаме. Именно в тези моменти се крие спасението от горчилката на провала, дебнещ зад всеки следващ триумф.
    Успехът, може би, за да бъде по-пълноценно щастието, носи със себе си куп мистериозни изненади, които под влиянието над сладостния аромат, покорил съзнанието ни, ни се струват приятни. За съжаление обаче не всичко е такова, каквото искаме да бъде.
    Чрез щрихите на въображението животът може да бъде представен като път, който обаче е различен в отделните моменти. И ето - ти стоиш на него, но той е някак тайнствено мрачен и ти усещаш прегръдката на тъмните проблясъци, витаещи наоколо. Някъде в мрака съзряваш очертанията на загадъчна фигура, която с всяка изминала минута се отдалечава. Интересът и Страхът от неизвестното се борят в съзнанието ти и ти си толкова объркан, че не знаеш кой от гласовете вътре в теб да послушаш. И все пак гледаш как тази фигура се отдалечава и това дава сили на Интереса, който в резултат от ситуацията надвива противника си. Ти се втурваш към този мистериозен образ и тъкмо, когато се каниш да го докоснеш, той се обръща и ти се усмихва. Тази усмивка те кара да затвориш очи и щом ги отвориш отново под ласките на тихия вятър, ти виждаш коренно различна обстановка около себе си - мракът е погълнат от светлината, струяща от всичко наоколо; по небето пълзят памучни облачета, прилични на гребен на вълна; тишината е прорязана от триумфалната песен на птиците.
    Поглеждаш напред, но онова същество го няма, а пред теб стои един път, покрит с листенца от лилии и рози. Вървиш в неизвестна за теб посока, но Страхът го няма - на негово място удобно се е настанила Сигурността. Ала изведнъж чуваш шум и се обръщаш - виждаш нечии сенки, бродещи сами и крещящи за помощ. С усмивка подаваш ръка и се учудваш как само с едно докосване си направил от тях хора. Вървите заедно и се любувате на света, който ви заобикаля. Вътре в себе си обаче съзнаваш, че е нуждно човек да има изключително фина душа, за да е съпричастен с чуждите успехи и си напълно наясно, че малцина я притежават. А не можеш да бъдеш сигурен, че сред новите ти приятели има един от тях. Но моментът е триумфално красив, а тази красота опиянява съзнанието ти и спира мислите ти.
   Чувстваш се толкова спокоен и някак си освободен, че чак се чудиш как е възможно животът да бъде толкова хубав. Ала мислите ти постепенно се освобождават от лепкавата красота, запушила „устите им" и чуваш техния зловещ шепот - те казват, че след върха идва непосредствено пропастта, но ти не искаш да вгорчаваш сладките мигове и не им обръщш внимание, въпреки че знаеш, че говорят истината. И все пак сърцето ти тупти в ритъма на успеха, а това чувство е толкова вълнуващо, че те е страх, че все някога ще свърши.
    Унесен в успеха си, не виждаш камъка пред теб, който внезапно прекратява приятното ти летуване, като отнема крилете ти и ти падаш. За твоя изненада, при падането вместо нежния допир на лилии и рози, ти усещаш студенината на пустия път. Изправяш се и забелязваш, че раят навред вече го няма - отново си в мрака, а пътят, по който вървиш крие стотици дупки, дебнещи всяка твоя крачка. Поглеждаш встрани - виждаш само един от приятелите си, който беше спасил от капана на сенките. Той ти се усмихва и ти подава ръка, но разцъфващата в душата ти радост е жестоко стъпката от пронизващия лицемерен смях на друг човек, чиято молитва към теб бе най-силна. Чувстваш се някак разочарован и скланяш глава, но скоро усещаш допира на кожата на човека до теб върху ръката си. Той все така ти се усмихва и ти вдъхва смелост и вяра.Поглеждаш напред-мракът чертае нечия фигура, която постепенно се отдалечава. Бягате заедно и не след дълго пред вас стои онзи, покрит с лилии и рози път. Поемате по него, но глухите молитви на сенките зад вас ви спират. Обръщтае се - една от тях се моли по-силно от останалите. Гласът звучи познато - свързваш го с онзи лицемерен смях, разбил изваяната ти сякаш от тънко стъкло наивност. Е, какво ще правиш сега? Ще го освободиш отново, за да ти забие нож в гърба за пореден път или ще отговориш на молитвата му с жесток смях?
   Успехът е опияняващ миг, който преобръща светогледа ти и те кара да гледаш нещата с розовите си очила. Скоро обаче попадаш в студените прегръдки на неуспеха и разбираш, че не всичко е розово, че успехът може да ти създава приятели, но каква е ползата, ако не са истински? Единственият начин да провериш е отново да паднеш на пустия път и да погледнеш встрани, за да разбереш чия усмивка ще сгрее сърцето ти и чие сърце ще сгряваш с усмивката си занапред.