Какъв човек трябва да си, за да четеш едновременно Никос Казандзакис, Елин Пелин и Хорхе Букай? Може би философ, с чувство за хумор и голям мечтател, или депресирана претенциозна гад, живееща скучен живот, нещо като съвременните пиари, много е модерно да си пиар в днешни дни, или „О Боже мой“- може да си продавач- консултант. При всички положения г-жа Депресия ще трябва да има участие. Никой нормален не може да превключи от чичо Горан- селският лекар и неговите пиявици и бялата кукувица, директно на „пирамидата на Маслоу“, да не говорим за романтично философското съществуване на Зорбас.
Е да, ама имало и такива хора. Странни птици, раздвоени, разстроени, един ден добри като Бог, на другия жив Дявол, сложни за разбиране, хем скучни, хем интересни, хем умни, хем пълни загубеняци. Нещо се е сбъркало по пътя им, трябвало е да станат засукани писатели на бестселъри, но един ден са се събудили в чужди дрехи и униформа, която не харесват.
Ей такова нещо да срещнеш в кварталната бакалница и за ...