alexein (Алекс)
13 37
4.11.2009 г., 21:19 ч.

В днешно време знаем цената на всичко, но не знаем стойността на нищо 

  Есета » Философски
9111 1 8
3 мин за четене

В днешно време знаем цената на всичко,

но не знаем стойността на нищо.

                                                                                       О. Уайлд

 

Есе

 

 

       Днес все повече се убеждаваме, че имаме цена на всичко, но не знаем стойността на много неща. В   забързаното  всекидневие  спираме поглед на етикетите с цените в магазините, но не всички се сещат да търсят стойностните неща в книгите. Там, сред пожълтелите страници, са мъдростите на живота, без които ежедневието би било само ценоразпис без меню. Осъзнаването на реалната стойност на нещо става, едва след като го загубим.

       В двадесет и първи век човек внимателно е пресметнал емоциите, годините, миговете и им е сложил цена. Това е тъжно и жалко. Хората мислят, че са опознали всичко, лепват  етикет дори на нещо свято, считано за скъпоценен дар - животът. Оценяват вещите, но със същата лекота поставят цена и на чувствата.Така губят ориентир за ценностите, които са непреходни и невидими за очите.

      Каква в действителност е цената на нещата, с които сме свикнали? Отговорът  е  един - различна. За мен този въпрос е грешен и несправедлив, защото понятия като висока или ниска са твърде относителни за нещо толкова ценно като здравето,любовта, щастието. В   наши дни  стандартът, доходите и другите формални съставни части на начина на живот определят неговата цена. Понякога тя е обидно, дори потискащо ниска, а в други случаи  е скандално  висока.

     Ежедневно погълнати  от себе си и обременени от свои проблеми, в повечето случай нищо неподозиращи хора се сбогуват с живота, без да са имали възможност да осъзнаят стойността му. Тогава никоя цена не би била достатъчна за човешкия живот, сякаш да сложим етикет на себе си, на своите чувства и мисли, на миговете щастие с любимите хора, на усмивката, на любовта, на радостта, на възторжения детски поглед- все частици от живота, които дори не винаги забелязваме, а започваме да ги ценим, когато ги изгубим, и ни остане само споменът за тях.

    Цена…!  А каква е цената на изгрева и залеза на живота? Колко ще оценим една детска усмивка или една детска сълза?  Една голяма дилема, пълна с много истина, и в същото време в нея има безкрайно много лъжа. Плащаме твърде скъпо за ненужни неща и не оценяваме миговете на щастие, чиято стойност е неоценима. Животът ни се превръща в един безкраен ценоразпис, в който менюто няма никаква стойност, защото следейки забързания ритъм на живота, губим себе си и своите ценности.                             

     Твърде много въпроси, но къде ще намерим баланса за стойността на живота? Единствено в себе си. Какви хора ще станем, какви ценности ще запазим и предадем, към какво се стремим и с цената на какво ще го постигнем, дали ще запазим себе си, или ще се  изгубим в търсене на цената, без да вникнем в сърцевината- всичко зависи от нас. Животът всеки ден преподава своите уроци,  а един от най- важните е,  че малките неща означават много. Протегнатата ръка в труден момент, усмивката, която погалва сърцето, добрата дума и жест са простите неща,  без които животът губи своя смисъл. Те нямат   изписана цена, защото са невидими,  но  за сърцето и разума тяхната стойност е най- висока.

    Една древна мъдрост гласи, че е богат не оня, който има много,  а оня, който иска малко. Той е осъзнал стойностните неща. За да ги осъзнаят всички, е нужен опит, който е изворът на човешкото познание. Без мъдрост и опит човек няма да види стойността, а само цената. 

 

 

 

 

 

                                                                                           Александра Митева

 

П.П. С това есе кандидатствах за конкурс за стипендия.

© Алекс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря !
  • Мъдро!
  • Браво, Алекс! Много се радвам , че мислиш така !!!
  • Благодаря на всички.Спечелих поощрителна стипендия,но това не ме обезкуражава,напротив ще продължавам да пиша за да се усъвършенствам. :]
  • Не мисля , че е правилно да не се обръща внимание на критиките... ако не обръщахме внимание на критиките и не се стрмяхме към усъвършенстване, щяхме да останем на едно и също ниво ... Оф, както и да е ...
  • Здравей!Поздравявам те за написаното!И не обръщай внимание на коментарите,които са доста елементарни!
  • 1."За мен този въпрос е грешен и несправедлив", за "грешен" донякъде разбирам какво имаш предвид, но "несправедлив" ?!?!?
    2."а започваме да ги ценим, когато ги изгубим, и ни остане само споменът за тях." - това е второто място , където наблягаш на цененето post factum ... мисля , че това отклонява от темата, която се върти около цена-стойност , а стойност, когато вече е късно ...
    3."А каква е цената на изгрева и залеза на живота?" - може би аз не го разбирам, но определено ми се струва странен въпрос , да, ясно метафорично си се изразила , но все пак мисля , че без да казваш "на живота", ще е по-добре...
    4."Една голяма дилема" - кое по-точно е дилема... аз не виждам алтернативни възможности, не сме изправени пред дилема
    5."безкраен ценоразпис, в който менюто няма никаква стойност" - за втори път изполваш цял израз (един и същ)
    6. И какво - в крайна сметка целта на есето е да убедиш останалите в своята позиция , аз не видях аргументи , а само декларативност ... Един съвет - бягай от клишетата и се аргументирай ...
    ...Иначе като цяло не е зле , като се има предвид, че и самата тема, която са ви поставили е крайно банална и изтъркана...
  • спечели ли?
Предложения
: ??:??