Не приемам подобно твърдение. Само някой, който гледа негативно на света, би могъл да го изрече. И само някой наистина беден духовно така би възпитавал децата си. Това за мен е продукт на най-черни мисли и разочарования. Както и смятам, че голяма част от известните сентенции за живота също са се породили в резултат на крах на нечии лични амбиции и илюзии. Та как може да се живее, ако не вярваш, че доброто все някога надделява над злото, че любовта е двигател на Вселената и че злото никога не е вечно? Май на нас, съвременните хора, ни трябват наивните детски приказки. Защото, живеейки в прагматичния свят, който сами създаваме, ние се отдалечаваме от това, което сме.Г олямата беда на хората е, че са забравили какво е да са деца, оправдавайки се с порастването и съзряването, които идват след това. Забравят и ощетяват своите собствени деца, като непрекъснато ги ограничават и нито за миг не им дават възможност да са свободни и безгрижни. Набиват им в главите разни идеологии от типа на "такъ ...