I
Усетих тихия шепот на гората. Зовът ù носеше в себе си елфичен напев, отдавна забравен от хората. Понесен от вятъра, той се отъркваше в клоните на гордо изправените вековни дървета. Тези древни души, пазители на горското царство, скрили себе си от очите на света, знаеха защо сега сам се разхождам сред безкрайния хоризонт от зеленина.
Не знаех къде ще ме отведе този зов, но дълбоко в себе си вярвах, че трябва да го последвам. А каква ли друга алтернатива имах. Мирис на догарящи страници в пожар от хаотични мисли, пукот от напористи спомени за белезите, оставени върху човешкото ми сърце.
Странник, бродещ сред тесните и криволичещи пътеки, облени от бледа светлина, това бях Аз в този мъгляв облак на самота. Но нещо в мен се пробуди. Гласът на дивата природа изрева и разлюля всяка клетка. Поривът ме облада, защото аз му се отдадох. В петите си усетих див мустанг, неговата неистова сила ме понесе в обятията на гората и аз започнах да тичам с бясна скорост, унищожавайки полета на всяка мис ...