В мъката винаги си сам

18.10.2013 г., 11:14 ч.

Есета » Лични

1918 0 3

Заобиколен от хора, в мъката си винаги си сам... Гадна, лепкава, неминуема... Сграбчила те за гърлото, очите ти затъмнила. Не чуваш, не виждаш, не дишаш дори - гледаш само навътре, гледаш единствено нея... Бягаш неистово, в панически ужас, дълбоко в себе си се криеш, но тя те намира. Сам се издаваш, сам се предаваш, сам връзваш ръцете си и сам прегризваш въжетата. В тебе е силата да я спреш, в тебе е силата... Леко, тихо, снежно - заспиваш. Унасяш се, толкова е хубаво... толкова си уморен да доказваш, да спасяваш, да си силен, сладка е прегръдката на края... Двама души водят душата ти на гилотината. Палач и спасител. И двамата си ти.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2013-11-20T09:41:44+02:00

Така е!
sisidara (Сиси)

2013-10-18T13:32:53+03:00

И двамата си ти......Въпросът е кой ще надделее?!
Ready_4_whatever (Филип Филипов)

2013-10-18T13:25:57+03:00

Много истинско!