В окото на страха
РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БИБЛЕЙСКИ ТЕМИ И СИМВОЛИ
(ЕСЕТА)
СРАМ
За първородния грях
Замисляли ли сте се защо точно ябълката е плодът на познанието? И не е ли хедонистичното чувство, което накара първите хора да посегнат към него? Адам и Ева са първите авантюристи в човешката история. И от тях нататък, когато има нужда от ново усещане, човешкият род изравя семките на райския плод. За да поумнее. И да осъзнае, че е още гол за Истината. От нея всеки може да си направи препаска около кръста и да я нарече себеудобна. Бог не е удобен на всички. Затова човекът се отдели от него, макар и с цената на райското блаженство.
Райската градина се оказа нищо повече от луксозен затвор и прародителите ни излязоха достойно от него, понесли навън единствено СРАМА СИ.
Така малкото дете жадува да разкъса родителската опека, не съзнавайки, че нататък всяка негова стъпка ще е белязана от срама.
Срамът да се различаваш от другите – да не те сметнат за различен. Срамът да не ти се присмеят. Да не те отритнат.
Ти си част от човешкото стадо. Пастирът е един. Химерата на единоначалието винаги е носела беди. И войни.
Дай, Боже, всекиму да познае съвършенството, за да не отвърне лице от тебе!
СТРАХ
За нуждата от потопа
Вече не се съмнявам, че с „божията искра” всъщност се осеняват послушните. Веднъж пробляснала, тя внушава такъв страх пред Бога, че ти се иска да живееш във вечна тъмнина. Ако Ной не Му беше така предан, щеше ли някой от човеците да се спаси?
Не трудът и потта са божието наказание, а сковаващият ума и душите СТРАХ. Страх, който те пази. Държи те буден. Самообезценява се, когато срещне по-силен от себе си. Червено – окото на страха. Сигурно така е светело в нощта преди потопа. Но никой не го е видял. Хората нямат навика да се взират в нещо, което не искат да виждат. Затова СЕ СРЕЩАТ И НЕ СЕ ПОЗНАВАТ.
Потопът е началото на стреса. На човешкия уплах от всичко, което го заобикаля.
Човекът до тебе в следващия миг може да премине отсреща, за да се спаси. Смееш ли да твърдиш, че е по-предан на теб, отколкото на Бога? Тогава всяка мисъл за катарзис чрез физическо унищожение става абсурдна. Какво е тялото без духа, който отдавна е мъртъв?
Дай ми сили, Господи, да не те изгубя!
ЗАВИСТ
За Каин и Авел
Каин уби Авела. Такива убийства оттогава до днес не са рядкост за човешкия род. Те показват, че човек не може да се помири с Бога или с представата, която Бог има за него. Доброто и злото са относителни понятия и не само лошият посяга на себеподобния си, бил той и брат му.
Завистта е двигател, ако не на прогреса въобще, то поне на част от човешките завоевания. Дай на недоволния крилете на завистта и той ще полети. Намери между човеците един, който поне веднъж в живота си не е препъвал другиго и аз ще обвиня Каин в братоубийство.
Човек винаги се опитва да се вмести в образа, който околните са изградили за него. Оттук идва и трагедията на раздвоението.
Защо те убих в себе си, Господи?
ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ИУДА
Целувката на Иуда е най-удивителният пример за самообожествяването на човека. Докосвайки челото на Иисус, самият дявол би се почувствал Син Божи. Един вид сливане с Бога на един далеч несъвършен човек. Всичко можем да простим на предателя, само не мига на неговото равняване с нас. Мига преди да ни предаде. В него предадените и предателите стават съучастници чрез върховното усилие да изглеждат различни.
Големият парадокс на човешката история е не кръстът, а целувката, предшестваща го, не кръвта, а кърпата, подадена да я попива...
ЗА ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ
За Самсон и Далила
В какво е силата на един мъж?
В самото усещане за сила. В извивките на паметта му, когато трябва да отсее великото от незначителното в своя живот. В трепета да бъде победител и покровител. Или обратното.
Единствено Самсон признава слабостта си и оставя една жена да оплете в дяволска плитка косите му. Защо да се съпротивляваме на съдбата, щом не сме вечни? Силата има точно определени граници, а слабостта е безкрайна. Затова преминава от материя в дух и от дух в дух.
Какво друго е любовта към ближния, освен безгранична слабост към грешките и желанията Му?
Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат!
© Вероника Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ти го казваш -всеки може да тълкува Библията, но в случая става дума все пак за художествен текст -независимо в каква форма е облечен...все пак благодаря!
-
Размисли по-скоро...Есето има по-различна структура...Съдържанието не мога да коментирам, без да съм препрочел части от Библията, а и латинците са го казали, че колкото са главите, толкова са и мненията...
-
А, няма проблем, Пер Перикон! Свикнала съм и с хули, и с венци да ме срещат. Но следващия път може да публикуваш коментара си като самостоятелно произведение. Има повече художествени качества от моето т.нар. "есе"
-
„Толкова стреснато ли звучи, че не коментирате?” Не, не е стреснато. И стресиращо не е. Даже и есе не е. Есе от три изречения? Хайде, моля Ви, имайте малко уважение към публиката тук! Или поне към тази публика, която чете и няма по над 10000 хълцукания, маскирани под формата на коментари. Всъщност, ако търсите хълцукания, цунки и гунки, моля да ме извините, че без да искам съм се озовал на грешното място! Но така и така съм тук, ще взема да изкоментирам по един нехъцукащ начин. Дори и да ми се разсърдите, не се безпокойте, свикнал съм.
Доста свободна интерпретация, да не кажа фриволна, на легендата за Самсон! Любовта към ближния като движеща сила за едно съзнателно самоубийство? Хайде де! Наистина много тълкуватели на Библията, още от ранното Средновековие та чак до наши дни, намират прилики между Самсон и Иисус, но едва ли точно любовта към ближния е основната от тях. Обикновено в понятието „ближен” Библията, клирът, а и обикновените миряни влагат малко по-различен смисъл отколкото са сексуалните отношения между мъж и жена. Ако любовта към ближния бе движещата сила в действията на Самсон, щеше ли три пъти подред да се подиграва на опитите на Далила да узнае тайната му? И то при положение, че след всеки опит тя го предава на враговете му? И те нахълтват и се опитват да го убият? Да, бе да! Още на първия трябваше да си признае! Но не го прави, нали?
Да, донякъде съм склонен да се съглася, че признанието на Самсон пред Далила за източника на силата му, е съзнателна стъпка към себеунищожението му, но не съм съгласен с мотивите, които Вие му приписвате. Моето тълкувание? Ако трябва и аз да се правя на оригинален, моята версия за движещата сила в действията на Самсон би била следната: На него просто му е омръзнало да бъде назорей Божий, да побеждава враговете си, но с цената на това да не бъде нито бог, нито човек, да бъде еднакво далеч и от Него и от хората. Колко ли трябва да е бил самотен, за да не бъде приет като нормален от заобикалящите го? Участта на героите – „Върхът е самотно място”. Три пъти подред Самсон се подиграва на опитите на любимата му да се добере до тайната му и три пъти вижда, че тя го предава. Но какво се случва след третия път? „...Тогава тя му рече: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мене? Ето, тия три пъти ти ме излъга и не ми яви в що се състои голямата ти сила.” Това е преломният момент. В прав текст му казват – „Ти не можеш да обичаш...”, той продължава мисълта „... Защо? Защото съм различен, защото съм назорей, защото не съм човек, защото съм урод...” Това последното може и да не си го е мислил, но смисълът е бил горе-долу същият. И тогава нещо в него се пречупва. Едно мимолетно желание го сполита - да опита какво е да бъдеш човек, да обичаш по човешки. Но не в оня смисъл с „любовта към ближния”, а в сексуалния смисъл, все пак Далила е жена и му е досаждала в леглото, къде другаде би го направила най-успешно?!...
Дали Библията би приела точно такова тълкувание? Защо пък не? Ето Самсон се отказва от Отца си и Той го наказва, обричайки го на телесни мъки и унижение. После вече ослепен, поруган и наказан, се примолва на Отеца си и Той му връща силата за един последен подвиг... Всичко е ОК, поуката и налице и т.н. и т.н.
Да, но по-горе вмъкнах едно „Ако трябва и аз да се правя на оригинален”. Но не искам да се правя на оригинален. Колкото и да е възможно да търсим и да намираме в Библията различни тълкувания на всеки един нейн текст, то мисля, че тя е написана на сравнително достъпен език, за да може да не затруднява своя широк кръг от ползватели - читатели и слушатели /когато грамотността е била „ненужен лукс”/. В този смисъл историята на Самсон и Далила в най-масовото си тълкуване е една обикновена дидактична история за това, какво не бива да правят мъжете. Толкова! Звучи елементарно, знам, но да не забравяме, че някога, когато хората са тълкували простичко Библията, те са намирали и изграждали лесно своя морал, а сега... Сега се правим на велики и търсим дълбочината и многопластието на Книгата на книгите, но улисани в това търсене, май забравяме елементарните, но най-важните неща...
Извинете ме, ако Ви досадих с дългия коментар! Друг път внимавайте какво си пожелавате!
-
Интересно четиво, предразполагащо към размисъл.
-
И критиката е вид интерес, благодаря за противоречивата оценка!
-
Толкова стреснато ли звучи, че не коментирате? Всеки съвременен прочит на Библията е анатема на посредствеността...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Защо ябълката е плодът, който изяждат Адам и Ева?
Сигурни ли сме първо, че това е ябълка или просто приемаме на доверие и с вяра това? Интересното е в случая следното: ябълката е символа на познанието и също така е символа на първородния грях на Бог към човека. Той създава човек за да му служи, затова и хората търсят неговото одобрение и благоволение.
Ако се върнем на Каин и Авел, Бог е впечатлен от стадото и "тлъстината" която му принася в жертва Авел, а Каин бидейки земеделец и символ на уседналост и автономност той игнорира, защото е заплаха за сакралния образ на Бог.
Замислете се над това какво е успехът? Ами това е нарушаване на баланса и равновесието в нечия полза. Господ подкрепя тези,които водят живот на номади и низвергва тези, които са символ на самостоятелност и уседналост, разбирай земеделците. Защо спасява Ной и ковчега, а после го проклина слуга на слугите на братята си да бъде?
Ако трябва да конкретизираме то знайте, че в библията се описват 3 цикъла и се говори за трима Богове, а не за един (Бог, Господ Бог и Господ). Те са различни, както по време, така и по действия. Но да не задълбаваме повече. Библията е описала събития коита се се случили и са описани както в свещените индуски книги, така и в шумерската митология, Египет и т.н. Самата идея е, че не се променя човек, а имаме еволюиране на създателя Бог-Господ Бог-Господ. В заключение ще кажа, че човечеството е създадено да служи, а колкото до църквата, тя просто е успяла да разбере ползата от централизацията на светската власт и първа е приложила формулата пари=>стоки=>пари прим.
Дано да бъда разбран правилно