Мислите ми са разпокъсани и хаотични или може би изпокъсани или само хаотични, знам ли? Сетих се - разкъсани и леко хаотични. Текат. Текат като бърз поток или не знам като пълноводна река, но не, по-скоро са страховита водна стихия. Как да спра тоя хаос? Отварям бутилка с нещо - алкохолът е като бент срещу всичко това. Бент, който след часове няма да го има и не се получава. Чета великия Есенин. Думите му са стена срещу стихията- толкова подредени и толкова красиви, но и той е с кратък ефект. Искам да напиша някоя история и се замислям какви думи да използвам. Сложните думи са за сложните хора. Колко нелепо прозвуча това. Значи, че простите думи са за гениите. Логичното е, че те са за простите хора, но аз не харесвам логиката, а стихията - хем пробвам да я спра.
Ще започна така - Седнах на брега на една река да захвърля мислите си в нея. Стоп, спирам. Това май беше от Паоло Коельо и ще ме обвинят в плагиатство или не беше от него. Пък и да е от него - Кой ли го е чел? Всъщност така зап ...