Мислите ми са разпокъсани и хаотични или може би изпокъсани или само хаотични, знам ли? Сетих се - разкъсани и леко хаотични. Текат. Текат като бърз поток или не знам като пълноводна река, но не, по-скоро са страховита водна стихия. Как да спра тоя хаос? Отварям бутилка с нещо - алкохолът е като бент срещу всичко това. Бент, който след часове няма да го има и не се получава. Чета великия Есенин. Думите му са стена срещу стихията- толкова подредени и толкова красиви, но и той е с кратък ефект. Искам да напиша някоя история и се замислям какви думи да използвам. Сложните думи са за сложните хора. Колко нелепо прозвуча това. Значи, че простите думи са за гениите. Логичното е, че те са за простите хора, но аз не харесвам логиката, а стихията - хем пробвам да я спра.
Ще започна така - Седнах на брега на една река да захвърля мислите си в нея. Стоп, спирам. Това май беше от Паоло Коельо и ще ме обвинят в плагиатство или не беше от него. Пък и да е от него - Кой ли го е чел? Всъщност така започва "Край река Пиедра седнах и заплаках". Това начало е фалшиво, макар че леко го промених. Ще започна така - Аз живея в миналото и то живее в мен. И така не става - звучи като куха фраза или крадена мисъл, макар че не знам на кого е. Толкова, изморих се. Но все ще започна някак, дали с крадене или куха фраза. Все някак се започва.
Полунощ е и мисля за любовта. За нея? Къде е? С кого е и как е? Защо ли мисля за това след като знам къде е? В поредното нощно заведение с поредните си приятели за ден-два в поредния изгубен ден.
Любовта на един мъж към момиче или любовта на мъж към дивото. Но кое е дивото?
Ще кажат, че такава любов е невъзможна, нередна и счупена предварително. Но защо? Мисля си, че любовта няма как да е счупена - тя винаги е красива, макар че понякога е невъзможна и без шанс. Така, че и другата страна е права.
Какво харесах в нея? Знам ли? Когато я видях за пръв път, всъщност не ми направи изобщо никакво впечатление. Поредното момиче, работещо в поредното заведение. Малко по-късно забелязах нейната външност - да страхотна, но не толкова по-различна от красотата на други жени. В един по-късен момент видях другото - добротата, но и болката в очите ù. Болката от самотата и липсата на семейство. Всичко това се замъгляваше от алкохола, но и при мен е така с бента срещу пороя от мисли. Постепенно осъзнах, че съм влюбен в това момиче и то не във външността ù, а в излъчването на очите ù. Влюбен в очи звучи като виц или лудост, но е истина. Плашеше ме не толкова разликата във възрастта, плашеше ме хаосът в нея. А исках да избягам от моя. Страхувах се от новия хаос, навлязъл в живота ми, но го желаех. Насреща обаче стена от неразбиране, подигравка и презрение. Това е несподелена любов, а оказа се и невъзможна и нямаше как да е възможна. Казват, че противоположностите се привличат и би трябвало да е така, но прозрях, че всъщност си приличаме. Тя с нейния хаос на самота и отчаяние, а аз с моя с ужасния поток от мисли. Оказа се, че не сме противоположности. Отказах се. Понякога нощем пак я сънувам, но май не нея, а очите, в които бях влюбен.
Сложните мисли са за сложните хора, а простите, знаете за кой.

ЖОРО 4:20 26 декември 2013 г. - за едно много много специално за мен същество В.П.