В прегръдката на наркотиците

от Николай Бенчев

Само един миг, само една дума, само една случка... и ти си в плен на нещо ужасно и съдбоносно. Всеки човек изживява в своя живот и велики, и страшни мигове. Мигове на радост и дълбоко отчаяние. Едните те извисяват и те карат да обичаш света, а други те тласкат надолу, към дъното. Много е важно кого ще срещнеш в такива моменти и как ще постъпиш. Понякога човек е стигнал на ръба по различни причини - или е останал неразбран вкъщи, или е прeживял лична драма, или е изгубил близък приятел, или близък човек. А може би просто се е скарал с любимото момиче или момче. Причините могат да бъдат хиляди, за да се вкиснеш, за да ти се струва, че ти си сам на тоя свят и че от теб по-нещастен няма. Тогава човешката психика е крайно лабилна и е податлива на чуждо влияние. Точно тогава се появяват лъже-приятелите. В страданието си ти не забелязваш хитроумния план. Хващаш се като удавник за сламка и се хвърляш с главата надолу по течението. И така тръгваш...
Чашата е заменена с цигара, цигарата с трева, тревата с прахче... Една тъжна верига "изцеляващи удоволствия". Прегръдката, в която си попаднал, не е ласкава и топла като тази на мама, нито пък е чувствена и нежна като на любим човек. 
Това е свирепа, зла, убиваща прегръдка. Колкото повече се опитваш да избягаш, толкова повече тя те стяга. Докато те убие. Понякога до нея се стига и по друг път. От глупост. Всичко ти е наред - нямаш проблеми, имаш си любим, пари също. Било от скука, било от любопитство - решаваш да опиташ. Днес така, утре така. Смяташ, че за теб няма опасност да се пристрастиш, а всъщност и ти тръгваш към дъното. И теб здраво те е стиснала злокобната прегръдка.
А изход... изход няма. Трябва пари за наркотици. Всеки ден все повече и повече. Днес ще бръкнеш в портмонето на майка си, утре ще продадеш пръстена на сестра си, а в друг ден ще изтъргуваш ролерите на братчето си. Ще откраднеш, ще продадеш тялото си. Докато се озовеш в бюлетините на деня. Еди къде си е намерено тялото на наркоман...
Заслужава ли си да бъдеш част от бюлетина?
Защо да не бъдеш част от света?
Много е малък пътят до бездната. Можем да го избегнем. Нека не позволим нито на отчаянието, нито на любопитството да вземат връх над нас и нашите действия.
Има толкова по-примамливи прегръдки. Да потърсим тях.