Всички търсим щастието, жертваме какво ли не, за да се наречем щастливи. Но знаем ли какво е щастие?
Задавам си въпроси постоянно, на някои намирам отговори, на някои не, това е животът - низ от въпроси и отговори (поне за мен), ала въпросът за щастието е един най-важните според мен, от отговора зависи по какъв начин ще живея живота си, дали ще се усмихвам, или ще прекарвам часове зад лаптопа, пишейки изречения, които не са нищо повече от загубено време.
Какво ме прави щастлив? Дали постиженията, върховете, които постигам, дали възможността да имам любим/и същества до себе си, дали шанса да се докосна до неща, непостижими за другите?
Всеки ден се събуждам с мисълта, че имам повече, от колкото се нуждая, оглеждам се наоколо и не намирам нищо, което да ми липсва, но въпреки това нещо в мен крещи и недоволствува, кара ме да търся отново и отново, да изследвам, да не се примирявам.
Какво е щастието – краят на пътя или освежаваща почивка, върховно постижение или миг на блаженство, илюзия ил ...