Rilska-Iglika (Петя Борисова)
37 182
7.04.2017 г., 23:40 ч.

Верига от илюзии 

  Есета » Философски
1991 1 3

Не животът ни вкарва в рамки, а ние се опитваме да го вкараме в рамки. И никой не може да излезе от тези рамки сам, защото те са преплетени като верига... Верига от измислици и илюзии, в която сме се оковали. Но има начин. Всяка верига е съставена от брънки, а всяка брънка, както е затворена, така може и да се разтвори. Много брънки вече са разхлабени. Много брънки заменяме с нови, защото се страхуваме да не се скъса веригата... Но те стават все по слаби. Започваме да съзнаваме тяхната илюзорност. Път назад няма. Страха е в страха. Той създава своя измислена реалност. Не той, ние я създаваме. Много страшна, но и много крехка, като всяка илюзия. Какво толкова може да има отвъд илюзията? Въпрос на време е някоя брънка да изпусне...и това далеч няма да е страшно. Няма да се разпилеем в хаос, няма да изтечем през канала на Вселената. Е, нищо няма да е, както преди, но кога е било? Нищо непознато! Просто без илюзии.

© Петя Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нашите надежди и вяра са именно за това отвъд рамките, но и заради тях... Поздрави и от мен!
  • Хареса ми, че изразяваш собствено мислене и имаш позиция. Беше ми интересно да проследя веригата на твоите разсъждения. Поздрав!
  • Нашите представи до голяма степен са илюзорни,но благодарение на фантазиите съществува творчеството.Когато се прекрачи границата на манията,болезнените илюзии свличат представите ни заедно с кожата! Почти не забележителна е границата между тях.Както между гениалността и лудостта.😅Написаното е интересно.
Предложения
: ??:??