Вглеждане

             Взирам се в дълбочината на очите ти, защото търся непознатия поглед в неповторимия миг. Вглеждам се в тях, защото диря онзи поглед, който иска да намери моя, онази усмивка, която ме озарява и онзи блясък, който ме покорява... Всеки път погледът ми се гони с краткия миг и се сблъсква с искрата в очите ти, които понякога са толкова влажни, че в зелената шир, по която аз тичам на воля във вечна надпревара с времето, откривам малки сламени клонки... Лутам се в тях, дълго и решително се опитвам да открия нова сламка. Търсенето ме увлича и макар да е безсмислено се опитвам да ги преброя. Уверена, че най-накрая съм ус-пяла, аз се сблъсквам с ново разочарование - тъкмо когато си мисля, че съм обходила и опознала зелената шир ( при мисията да преброя сламените клонки) ме застига една непозната вълна, която залива всичко. Безуспешно се опитвам да предпазя събраното, но то е вече безвъзвратно изгубено някъде в дълбините! Тази мисъл кара погледът ми да изплува на повърхността, където отчаяно търси неповторимия миг, с  който се беше сблъскал отново, а после безнадеждно го изгуби... но открива само две мътни очи. Вглеждам се в тях и надеждата, че ще опозная непознатия поглед ми дава силата да се оттласна от поредното разочарование от неуспеха предишния път.Оставям се да ме води вълната и бавно се нося по повърхността на бушувалото в очите ти море и се моля отчаяно да опозная всеки кът там преди да се утая на дъното, където безнадеждно ще търся бистра вода!