Живот без корен и вяра в настоящето е обречен на самота и провал. Само личната ти увереност, ще може да те избави от определеността на съдбата и единственото, което ти остава за да успееш е да и се отдадеш напълно, защото никои не е по-голям от това, което може да бъде и никои не е по малък от това, за което се представя .Истинските неща в живота са толкова относителни, колкото и вярата в него самия !Ако смяташ едно нещо за даденост как би могъл да се отървеш без да се натовариш с отговорността за това че си го изгубил ? За съжаление истинския порив на мисълта се явява точно тогава когато имаш най-малката нужда и дори очакване за нея, така че границите на твоята определеност като личност често опира в стените на сетивата ти! И все пак случайно или по-скоро не живота на човек не се определя от миналото или бъдещето му , той е функция на момента и като такъв това остава най-реалния обект за определяне на присъствието на личността, както и за времето в което живеем.