Дойдох си! Ето ме вкъщи! Дойдох, завърнах се! Защо не чух "добре дошла", защо родителите ми не ме прегърнаха, защо нямам ключ за старата врата?!
Този път дори не съм в своята стая, този път дори не съм си у дома. Седнала на прага, чакам само мрака. Само небето си е същото, само то е тук, до мен! Отново съм тук, отново сама... вкъщи – мястото, което ме кара да плача, мястото, на което се връщам, за да ме боли... Просто ми липсва тази болка, това – моето небе... просто ми липсват сълзите, които оставих тук.
Тук оставих себе си, за да има някой, който да ме чака, но не се намирам и мене ме няма, само небето и новата Аз, стояща не прага пред тежката врата...
Мене ме няма, няма го и дома...
© Надя Стоянова Всички права запазени