Влюбих се в душата ти.
В думите, безумията в тях, нежността, старанието, суровостта и прямотата дори...
Влюбих се в присъствието ти...
Образ ти изваях различен от реалният, който също ме привлича. Но влюбена съм в усета за теб, в мечтите, в красотата на тяхната сила...
Влюбих се в надвечерните часове и всички до полунощта, когато се оттегляш в своят си свят...
Там ме няма. Но съм влюбена и в него, защото там си ти. Там са мечтите ти, копнежите по мен...
И моята липса...
Влюбих се в тихото ти присъствие...
Но още по-тихото ти отсъствие, ме сломява...

Не мога да се влюбя в липсата ти...

Не мога!...