Колко често се събуждаме с въпроси, на които се опитваме да намерим отговор? И колко често това чувство трае дакато си изпием първата чаша кафе? Времето ли не ни достига да ги намерим, не знаем къде да търсим, или се самозаблуждаваме като се взираме в най- непрогледните неща, които трудно биха ни разкрили своята тайна. Аз все си мисля, че ние знаем прекрасно отговорите, но се срахуваме да не ослепеем, ако погледнем в тях. Да, истината е трудно смилаема, особено ако ни уличава в лъжеморал, в лъжезагриженост, в безразличие...
Повтаряхме си, че правим всичко възможно и повярвахме безрезервно в това, докато се давихме в собствените си деяния, а някои и нещо някъде потъна безследно, без минимална надежда да изплува... Колко са добрите плувци и колко от тях ще издаржат без въздух в тази безкрайна, силно хаотична повторяемост на несигурността и животопогубващите съставки на нашето светло време и още по-обещаващо бъдеще.
Потулихме собствените си грешки, а виждахме как другите грешат, конфискув ...