Четох някога някъде тълкуване на легендата за смесването на езиците във Вавилон, което приех веднага и безрезервно. Авторът смяташе че тук се визира преминаването от картинно писмо към фонетично. Знаците са общоприети, но всеки ги артикулира на собствения си език. При фонетичното писмо се появява необходимост да се знае кода на който е записано съобщението.
Такъв един преход не е протичал бързо , нито лесно, Както при йероглифите устойчивите понятия са продължавали да съществуват като пиктограми. Което разбира се водило до объркване. Да вземем Окото на Ра. В един египетски мит то напада хората , банално ги изколва заливайки земята с кръв до коляно.Окото!? Знакът Ра с детерминанта око би трябвало да значи Ра видя. И взе мерки съответно. В Индия детерминанта за "голям" нормално е слон. За умен човек става глава със слон (Голяма глава). Затова горкият Ганеша го рисуват със слонска глава и хобот. Но най-голямото недоразумение е Троянският кон, В миналото дори уважавани историци (най вече т ...