В ранното, дъждовно, ноемврийско утро, Веско вървеше със забързана крачка, като се стараеше да заобикаля или прескача локвите. Вятърът му създаваше допълнителни затруднения и се опитваше всячески да обърне старият му чадър, или хвърляше дъждовни капки директно в лицето му. Месецът тъкмо започваше, и като всяка година, по това време, беше студено и валеше. Веско достигна жилищният блок и влезе в първият му вход. Отвори кожената си хюмнетка, извади документите, разгледа ги и след като се увери, че се намира на правилното място натисна копчето на асансьора и зачака. Асансьорът не се появи, Веско отново натисна копчето, но асансьорът така и не идваше. Той тихичко изпсува и се заизкачва по стъпалата към седмият етаж. Когато достигна междустълбищната площадка след шестият етаж, видя, че пред вратата към която се беше насочил стояха две възрастни жени и един мъж. Веско мина покрай тях без да каже нищо и посегна към звънеца. Тогава едната от жените го сряза с дрезгав глас:
- Господине, вътре и ...