5 мин за четене
Разрушаването на Берлинската стена беше грешка.
Тя трябваше да остане – символно. От нея да се бяха сътворили врати – прозорци. И не железни, а ефирни завеси трябваше да има. Да минава всеки покрай тях. И да помни.
Демокрацията дойде да руши – видяла в слънцето заря, тя ослепи индивидите, както обичат днес да се наричат разпарчетосаните маси, лишени от чувства за общност и личност. И ги направи слепи за смисъла на народовластието. Възприеха парите като знак на властта. И безхаберието – като символ на държавността. Всеки би бил лош политик, ако се докопа до алчна власт. Защото властта е услужливо демократична, тоест: бездушна, ничия, обща в своята частност и в крайна сметка ненужна, когато е неподчинена. Пазарът вече е власт, от онези тържища е, които създават или унищожават свободната воля, за да я подчинят на оборота.
И обединена Европа кима в знак на съгласие. Тя е достатъчно заета със себе си и прекалено оплетена от нормите, които бълва на конвейер, та да мисли за демокрацията отгор ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация