Разрушаването на Берлинската стена беше грешка.
Тя трябваше да остане – символно. От нея да се бяха сътворили врати – прозорци. И не железни, а ефирни завеси трябваше да има. Да минава всеки покрай тях. И да помни.
Демокрацията дойде да руши – видяла в слънцето заря, тя ослепи индивидите, както обичат днес да се наричат разпарчетосаните маси, лишени от чувства за общност и личност. И ги направи слепи за смисъла на народовластието. Възприеха парите като знак на властта. И безхаберието – като символ на държавността. Всеки би бил лош политик, ако се докопа до алчна власт. Защото властта е услужливо демократична, тоест: бездушна, ничия, обща в своята частност и в крайна сметка ненужна, когато е неподчинена. Пазарът вече е власт, от онези тържища е, които създават или унищожават свободната воля, за да я подчинят на оборота.
И обединена Европа кима в знак на съгласие. Тя е достатъчно заета със себе си и прекалено оплетена от нормите, които бълва на конвейер, та да мисли за демокрацията отгор ...