Скоро не ми се беше случвало! Не ми се беше случвало това напрежение... Напрежение, което ме кара да се чувствам толкова странно; нещо, започващо от... всъщност не зная от къде започва - знам, че сърцето бие по-бързо и сякаш в особен ритъм; гърлото се свива, изсъхва и въпреки това искам да преглътна, но не мога; нещо в слепоочието ми започва да пулсира; очите ми се пълнят със сълзи и ако само мигна... Това вълнение не е предизвикано от внезапно връхлетяла ме любов, не е свързано с любимия или с друг конкретен човек в живота ми. Беше филм! Да, просто един филм!
От малка чувам, че когато човек плаче е проява на слабост. И като че ли всички около мен се опитваха да ме убедят в това. Колкото и да им беше тежко възрастните стискаха зъби и се правеха на силни, трупаха цялата болка в себе си и в един момент тя започна да избива - в крясъци, повече бели коси или ... закъснели признания! От екрана ни внушаваха, че силните (мъже) не плачат - нямаше герой, който да имаше моменти на слабост и... с ...