18.02.2006 г., 22:07 ч.

Всеки ден по нас хвърлят камъни.Важното е какво градим с тях - мостове или стени.. 

  Есета
6416 0 7
2 мин за четене
И ето, поредният ден се изнизва постепенно, а те не спряха да ме мерят ... Толкова ли им харесва, та не минава и ден, през който по мен да не бъде хвърлен камък?Ето още един ... ох .. ама това болеше много!Вече имам цяла купчинка пред себе си.Какво да ги правя?А какво да правя със себе си?Как да се предпазя?Не мога да понеса повече болка, затова реших да си построя стена, която да ме защити от чуждите нападки, от чуждата критика.Когато свърших установих, че е много здрава.Бях много доволна от себе си – сега вече никой няма да може да ме нарани.Зад тази стена създадох свой собствен свят.Свят – красив и топъл, непознаващ омразата, лошите чувства, неморалните постъпки.Свят – в който всичките ми мечти стават реалност.Можете ли да си представите?Беше прекрасно!Никога не бях се чувствала по-щастлива!
Но един ден изведнъж нещо стана .. нещо в мен се преобърна.Нещо ми липсваше, но не можех да разбера какво.Та аз си имах всичко в този вълшебен свят.Почувствах се самотна.Вярно, нямаше кой да про ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жени Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??