Всеки, родил се на тази земя, открива своята пустиня, докато израства в обществото и открива себе си по пътя но опознаването.
Пустинята за някои е храмът, където намират утеха, а за други – самотата, която ги кара да се чувстват ненужни на този свят. Пустошта, която откриваме така внезапно и от която понякога толкова силно се нуждаем, че заключваме всички врати към себе си, към своята душа, се нарича самота. Но не онази, която те кара да търсиш пристан някъде далеко от себе си, а другата, която те зарежда с енергия, за да можеш да се изправиш след поредното падение в живота и да продължиш напред с достойнство.
Пустинята, това е самотата. Тя е твоето най-далечно, най-потайно място, където само ти можеш да отидеш. Никой няма ключ за тази врата от живота ти – само ти. А той се намира скътан някъде в твоето сърце. Там няма злоба и пошлост. Там са твоите – нашите - мечти. Всичко е красиво и недокоснато от човешка дребнавост.
Пустинята е отшелничество. Бягство от хората, но не завинаги, а са ...