Напоследък реалността все повече ни обгръща в своята сивота. Хората някак си забравиха да вярват в чудесата. Вярно, че светът малко по малко се руши. Вярно, че се водят безсмислени войни, но трябва ли това да убива напълно вярата в чудесата. Трябва ли да позволяваме на реалността да погубва това, което ни помага да живеем? Та нали чудесата са светлината в нашия тъмен свят и това нещо, което никой не може да спре. Истината е, че всеки от нас яростно се бори за да запази вярата си в тях. Чудесата живеят във всяко едно сърце, но някои не искат да го признаят. Показват на хората, че този монохромен свят може да бъде оцветен, крепят света, да не се разруши. Но все пак вярата в чудеса бързо изчезва, а това не трябва да става, защото без нея няма да можем да мечтаем и да живеем пълноценно.
Никой не трябва да се отрича от вярата си в чудесата, никой не може да живее така. Вярата помага на хората да продължат напред, а не да паднат и се откажат. Трябва да знаем, че всичко е възможно. Хората уми ...