Отново денят потъна в меките прегръдки на нощта, но вечерта не е така тъмна, както преди, защото навсякъде греят малки разноцветни лампичи, даряващи спокойствие и душевен мир на всеки, който ги съзерцаваше.
Моите очи обаче не бяха насочени към тях, а към малките искрици на огнените пламъци, които весело се гонеха в камината. Спомням си годините, когато бях малка, как мама и татко, гушнали ме в прегръдките си до елхата, ми разказваха приказки за Дядо Коледа. Винаги мечтаех да го видя, да му дръпна брадата, да си пожелая нещо. Разказваха ми как този усмихнат старец изпълнявал желанията на послушните деца и всяка вечер му се молех да не ме отделя никога от мама и татко, защото те са най-важните хора в живота ми. Спомням си, кагато всяка Коледа се събирахме всички около елхата и щом часовникът отброеше дванадесет удара, получавах безброи подаръци и много топли целувки от семейството си...
Сега сядам на земята и отварям албума със снимки, който е съхранил в себе си най-хубавите моменти от м ...