Възхищавам се на тези, които превръщат слабостите си в героизъм.

     И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.

     Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.

     Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са наградени подобаващо и понеже парите им не съответстват на това, което са дали и произвели.

     Третите – те нямат слабости, но ги създават изкуствено, за да изглеждат епично. Това са обикновени простаци. В парламента и в другите власти битуват обикновено. Не стават за нищо, няма как да им вържеш кусур: хора са, ти да видиш, макар и да не е за вярване.

     Такива хора презентират онова, което не са. Създават визия, холограмен образ за себе си. И казват: това съм аз! Власт съм или нещо от нея излъчено. Грея! Визирайте ме!

     Власт!

     И народът гледа холограмата и се вайка, и се тюхка: Ама това наистина е тя! Колко е красива, ще кажат едни. Колко е грозна – други. Трети ще замълчат, защото ще забележат, че това е неистинско. Мария Габриел говори за фалша. Фалш е да говориш това, което не мислиш. Не са новините виновни за това. А мисленето. И образованието, и липсата му. Дигиталното, Габриел, е отражение. То отразява липсата на реалност, момиче недохранено. (Съвет: нахрани се с човешка храна най-накрая, Мария: този горещ неоправдан оптимизъм в очите говори за нищета в сърцето. За тялото да не говорим, то просто липсва. Има ли смисъл да приказваме за чуждия фалш, щом фалшифицираме себе си?)

     Гледаме да приличаме на успелите, не на себе си. Търсим модели. Защото някой или нещо ни е отнело смелостта да бъдем себе си. Ако понечиш да се гордееш без гръб, спуканата ти е работата. А гръбнакът – ще бъде натрошен съвсем скоро. Така функционира всяка оранжерийна днешна демокрация, отгледана с конструкцията на мисловната липса. Има ли повод човек да се гордее без да има пари, дори да има гръбнак? Мисля, че има. Интернет ли е виновен да не е така? 

     Струва ми се, че не е.

     Обаче само така ми се струва.

     Защото човещината се свърза с парите. Този брак погуби морала и щастието.

     Дигитално у нас е само мъжеството. И волята да бъдеш честен и достоен. Другото е власт, просташка и смръдлива, войнишка, послушна и съвсем елементарна. Цървулите по морал у нас станаха милионери и банкери, както цървулите по знания на Девети септември се облякоха с властта на своето невежество. Невежеството на Десети ноември беше същото, ала с ямурлука на своята нереализирана алчност. Тези дати ще бъдат заличени и погълнати, усвоени исторично с погрешни анализи след стотина години, ако има такова време пред нас. Това важи и за банкерите, и за чистачите на съвест. Достатъчно е да събуеш гащи и да си смениш ризата, за да се чувстваш адекватно, в смисъл – успешен. Може и да не сменяш пола, както днес е модерно. Но препоръчително е. Властта търпи различните, щом мести мекото си съдържание от единия крачол в другия, за да демонстрира своята убедителна немощ и да оцелява с еректичното въображение на преебания народ.

      Защо тогава се възхищаваме на онези, превръщащи слабостите си в героичност ли?

     Защото са хлебарки. В много държави, градове и къщи е пълно с тях. Знаят, че пакостят, а може би не знаят!, – но вършеят навсякъде. Те имат гостоприемник – беден и унил човек, лишен от радостите на живота. Защо да не поживеят на негов гръб? Този човек мрази хлебарките, но им се възхищава на упоритостта, че се справят в това положение: да лазиш по корем и да превземаш чуждото. Това е успех на несъвършенството.

     А той, съвременникът, не успява да лази и да се приспособява като тях. От своето снобарско самочувствие, от бедността си почти високомерно наблюдава мизерното им великолепие. Сноват навсякъде и успяват да усвоят и най-малката троха, паднала случайно на пода на Европа, на държавата или от трапезата на охранените властни недостойници.

     Тези хлебарки ще живеят вечно. Нищожни и гнусни същества. Но героични по своему. Носят зарази, но и...

Но и довличат власт със себе си. ДНК. Властта е дъвка, която се лепи и прави балони, ако я надуеш. Едни хлебарки се прилепят към нея, други пътуват в облака ѝ в небесата, забравили, че там летят свободни същества, а на надути с хелия на своето несъвършенство човешки амеби. Такива хлебарки завземат текущото и преживяват красиво своя ненужен, безсмислен, богат и охолен живот.

     Гостоприемници са.

     За това им се възхищавам. Ненужни са и макар да са заразно вредни, подават ръка на следващото поколение. Защото другите не оцеляват. Прав е Дарвин.

     Прав е, мамка му.