Възхищавам се на тези, които превръщат слабостите си в героизъм.
И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са наградени подобаващо и понеже парите им не съответстват на това, което са дали и произвели.
Третите – те нямат слабости, но ги създават изкуствено, за да изглеждат епично. Това са обикновени простаци. В парламента и в другите власти битуват обикновено. Не стават за нищо, няма как да им вържеш кусур: хора са, ти да видиш, макар и да не е за вярване.
Такива хора презентират онова, което не са. Създават визия, холограмен образ за себе си. И казват: това съм аз! Власт съм или нещо от нея излъчено. Грея! Визирайте ме!
Власт!
И народът гледа холограмата и се вайка, и се тюхка: Ама това наистина е тя! Колко е красива, ще кажат едни. Колко е грозна – други. Трети ще замълчат, защото ще забележат, че ...