Look at me, look at me,
I am weak, he made me weak,
they made me weak and I get weaker.
No one can come and save me from myself
even they, that have made me, what I've become.
Shouting save me in the voidness, empty, dead.
Stop, look at me, I am your doing.
Don't toss me around.
Save me - shouting, but you can't, no one will,
no one ever will... leave me.
Trow me to the dogs, I deserve them for what I've done.
Love me, but you can't, not worth of loving.
Kill me... that I want. Stop me - no one can.
© Ааа Всички права запазени
"even they, that have made me, what I've become." - тук няма нужда от запетая;
"Trow me to the dogs, I deserve them for what I've done." - коригирай tHrow, а също мисля че е по-добре да се каже "I deserve it for what I've done", защото става въпрос, че лирическият герой смята, че заслужава да бъде хвърлен на кучетата (а ако оставиш "them" излиза, че заслужава самите кучета и се губи от смисъла).
Има и още 1 ред, за който се колебая, но засега няма да го засягам.
Като цяло пак казвам, имаш добра насоченост на изразните средства и рисуваш ярка картина с думите. Ще ми бъде интересно да чета още неща от теб.
Поздрав!