Баба ми е най-добрият човек на света,

най-добрият човек, когото познавам.

Сърцето ù е толкова голямо,

че може да побере греховете на всички ни,

а после да ги опрости.

Баба ми е светец,

защото от нея научих какво е "добро".

Очите ù никога не гледат с омраза,

защото душата ù е чиста и безкрайна.

Тя винаги намира по някоя добра дума за всекиго,

дори и да я е наранил или разочаровал.

Тя никога не е ламтяла за богатства,

защото най-голямото богатство за нея

сме ние, нейните деца и внуци.

Тя никога не е пожелавала зло никому,

защото знае, че има Господ и той е този,

който съди и наказва.

Тя посвети живота си на честен труд

и човеколюбие, и някога ще остави

спомен след себе си за един

достойно живял човек.

Понякога за мен баба е повече от майка,

защото всеки ярък спомен от моето детство

аз свързвам с нея - жената-светец -

Моята баба!

Тя винаги е борбена и весела,

тя винаги е преодолявала трудностите

с доброта и достойнство,

и винаги ни е учила да отвръщаме

и на лошото с добро.

Баба ми е по-жизнена и от нас,

въпреки календарите и болките,

които носи на гърба си.

Баба винаги говори с ентусиазъм

какво ще посадим в градината,

какви цветя ще засеем на двора

и тези нейни думи ми напомнят

непрекъснато за неугасващия плам

на нейния живот.

Понякога си мисля,

че баба ще е вечна,

защото хора като нея никога не си отиват!

Никога не съм си представяла

деня без нея,

защото е болезнено дори да си помисля...

... Просто хора като нея никога не си отиват!

Обичам те и искам още дълго да си с мен!!!

                                                                                        13.01.2010г.