Напоследък все за балове говорят... сълзи и смях съпровождат дванадесетокласниците.
Мислех си за нас... колко малко ни остава, докато станем дванайсти клас, а сякаш вчера бяхме първи.
Помниш ли тебеширите, кофата с водата и класната, дето казваше, че правим на облаци дъската...
Беше тъй отдавна, а сякаш беше вчера...
Как искам времето назад да върнем, а зная, че не можем и толкова боли.
Като бяхме малки искахме да растем, сега пораснахме и искаме да сме малки.
И на нас малко ни остава да станем дванайсти клас...
Балът, роклята и всичко е вълнуващо, нали?
И ние ще се смеем със сълзи на очи...
Накъде ли ще поемем?
Дали някъде пътищата ни отново ще се пресекат?
Ще се срещаме, ще си пишем, а и по телефона ще се чуваме. ...