И какво?
Идва някаква госпожа, ( приятелка на мама), може да има гадателски способности, може и да няма... Само да вметна, че не пее.
Познава те - задочно...
Някакви хвърчила са ми в главата.
Подарил съм ти плюшен Гад!
Обърквам се, кой съм аз...
Защо съм аз?
За какво съм ти?!
Пил съм доста, но връзвам клавишите...
Никое време – почти два часа...
Rolling Stones – Някой да е виждал бебето ми?
Жената с червената рокля може би ме разбира, а може и да е розова... Трябва сериозно да се преосмисля.
Тя пие мента със Спрайт, а последиците от моята водка с утрешна дата ме блъскат в главата.
Неадекватно, разбъркано говоря – знам...
Изкореняваш синдрома на Вечната ми Житейска Недостатъчност (ВЖН) или Вероятно Живея Нелогично.
Загубвам се.
Жената ми говори за изкуство, живопис, за влюбване на 48 годишна възраст, за склуптори от глина...
Мисля за теб, разказвам ѝ за нас.
Тя се радва, за мен, за непознатият мен, за непознатите нас.
След някакво време тя става и червената или розова рокля си отива...
Часовникът отдавна е подминал времето за приказки.
Всички спят. а аз послушно привеждам в действие гениалният съвет на Дюма - чакам и се надявам!
© Филип Филипов Всички права запазени