ViCkYyYyY (Виктория Иванова)
13 8
18.03.2008 г., 20:19 ч.

За човеците и човечетата 

  Есета » Социални
5.0 / 1
2642 1 2
4 мин за четене
За човеците и човечетата
И когато човек го боли, той страда. Когато човек е наранен, той носи горчивина в себе си, а тя често е съпроводена от желание за мъст. Чувството да си онеправдан е най-силния подтик в човешката същност на свободната личност. Затова, когато някой ни накара да усетим болка, ние искаме лек, но и болка за нараняващия.
Но нека не се опитваме да живеем в нашата си фикционална реалност. В нея човек има мечти, сбъдва ги, преуспява без никой да му пречи по пътя. Ако пък има пречки, всичко е още по-романтично. Е, каква приятна приказка. И толкова достойна, че можеш да приспиш човек с нея. Животът е далеч по-интересна случка от това, което четем по книгите и гледаме по филмите. Животът е нещо далеч по-различно, емоционално и дори, ако щете, страдално.
В живота се случват неща, които сякаш имат за цел единствено да провокират слабата страна във всеки от нас да се пречупи, да загубим самообладание и да се предадем.
Често хората се примиряват, но само силните духом устояват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Иванова Всички права запазени

Предложения

Още произведения »