През своята хилядолетна история  светът е издигнал на пиедестал  неизброими  герои. Всяка революция, всяко възстание, всяка борба и атентат раждат своите водачи, жертви и мъченици, които получават признание от  сподвижниците на конкретното дело.Когато годините отмият мътилката на отминалите събития, следващите поколения все по-силно и последователно издигат като победен пряпорец имената на  загиналите, защото без смърт не може да има герои. Човешката цивилизация поставя на пиедестала на славата все нови и нови герои, докато имената на по-старите след няколко века потъват в забрава. Всяка нова власт, която се изкачва на политическата сцена, превръща героите на своята идеология в национални герои. После идва друга власт,която ги детронира, за да възкачи  нови герои. Все пак остават малцина, които са били чужди на партизанщината и са дали живота си за национална кауза.Но нищо вечно няма на тая земя. Всяко следващо хилядолетие помита  като връхлитаща вълна дори и спомените за  героите.

                     Какво означава всъщност е героят? Той е това, което е агресорът, врагът, подтисникът, но с обратен знак и е от другата страна на барикадата.

                     Героят също мрази и убива. Отнема човешки животи. Няма ненаказани убийци и героите се превръщат в длъжници. Старозаветната  сентенция”Зъб за зъб, око за око”и Христовата”Ако те ударят по едната буза, обърни и другата” имат един и същи смисъл. Мъдрецът знае, че избиването на зъб и око и шамарът по бузата са ответни реакции на приложена агресия. Обикновеният човек е добавил: ”Който вади нож, от нож умира”. Историята ни дава своите малки и големи примери. Да  си спомним за атентата в църквата „Света неделя”през 1925 година, при който загиват 134 души, а други 500 са ранени. Той е извършен в отговор на убийствата и репресиите над членове на БКП, но след него вълната на нови убийства и репресии е още по-голяма. Ами агресията на национал-социалистическа Германия, ръководена от Хитлер не доведе ли до краха  и разделението на  един народ за десетилетия? Икономическата агресия на еврейските банкери и лихвари не доведе ли до изтребването им от Хитлер, заради парите и златото им? Това неспиращо, несекващо перпетум мобиле на омраза, възмездие и агресия има библейски корен. Каин убива Авел. Това е първото убийство в човешката история. Авел е скотовъдец,  Каин е земеделец. Авел убива животни и ги принася в жертва на Бог, за да измоли благоволение и да засвидетелствува почитта си към Него. Това  събужда завистта у Каин - той намразва брат си и го убива.Така привидно изглеждат нещата. Но истината е много по-дълбока. Истината е, че Авел е невежа и не осъзнава, че тъмната енергия на убийствата се уравновесява с ответно отнемане на живот. Така наречените от нас „животни” са също форми на живот и са толкова ценни колкото и човека за Съзидателната Енергия.К олкото повече убити животни, толкова повече омраза към Авел.Докато везната се преобръща и следва убийството му, за да се уравновеси отново. Смисълът, който човечеството влага в понятието „герой” е относителен. Той се определя от историческата действителност,от географско разположение, от социалната картина и не на последно място от гледните точки. И сега има общности, които величаят привидните диктатори от по-новата ни история Ленин, Сталин, Хитлер... Наричам ги привидни,защото всичко е действие и противодействие, причина и следствие в  средата на енергийни зависимости, която обитаваме. Ако не бяха те, щяха да бъдат други, но равновесие винаги има. Така наречените „герои” носят като всички нас своята отговорност пред света за случващите се събития. Най-големият недостатък на човешката природа е, че човекът не желае да носи отговорност. След всяка война той съди и убива шепа себеподобни наричайки ги престъпници, а пострадалите народи обявява за мъченици. Но пасивността, страха и омразата  са също израз на отношение и носят своите последствия. Затова няма народи-мъченици. Отговорността е обща. Новите убийства са нова енергия във вечния двигател на злото.

                              Религията, в чийто представи Бог не е повече от строг съдия, даващ  възмездие за извършени прегрешения, също има своите герои. Нарекла ги е светци. Най-много светци църквата е канонизирала през периода на установяване на новата християнска религия. Те са хиляди - знайни и незнайни. Тук също се завихря  едно перпетум мобиле на омраза, страхове и агресия. Трудно е да се съпостави Христовата благост и кротост с гнева и агресията на апостол Петър, който вади нож и ранява слугата на първосвещеника в нощта на предателството на Иисус. Ами какво да се каже за апостол Павел, който силно е мразел християните. Той ги биел, влачел, влизал в домовете им, предавал ги на тъмница. Друг един светец- Свети Георги е бил на служба във войската и е стигнал до чин военен трибун.по времето на император Диоклитиан.Този  войник е бил научен да воюва и убива. В последствие като римски граждани Павел и Георги са били посечени, а Петър е бил разпънат с главата надолу в центъра на Рим,защото агресията поражда агресия.Омразата и охулването на езическите божества от ранните християни са довели до жестоките им преследвания и гонения. Големите страхове също привличат бедите и злото. Но колкото и свят да е ревностния последовател на христовото учение,ако не е убит от противници на новосъздадената църква, той няма да бъде обявен за светец. Като че ли само католическите папи правят някакво изключение и естествената  смърт е достатъчна за канонизирането им. Така изглеждат привидно нещата, но има много строги духовни закони и закономерности. При всяко тяхно нарушение се появяват видими последствия,които се преживяват от всички нас.Какво по-лесно от това да хвърлим вината върху субекти и обекти извън личността си. Най-лесно е да се изживяваме като жертви,да обвиняваме други и да хленчим колко сме нещастни. Така винаги светът ще е безконечна фабрика за герои и светци. Ще издигаме паметници, ще провеждаме тържествени зари, ще празнуваме възпоменателни годишнини, ще четем молитви и ще палим свещи за прослава на светците. Ще внушаваме на младите поколения какво величие и святост създава човешката цивилизация. Да, вярно е това!Тя създава величие и святост, но не героите и светците са изразителите им. Героят и сто пъти да умре за своите идеи и за своята кауза,щом отвръща на злото със зло, щом съди, наказва и убива, той вече е набеден герой, защото нищо не оправдава отнемането на живот. Не може да отричаш и хулиш вярата в езическите богове, на които човечеството се е кланяло векове, да петниш светилищата им и да си мислиш,че твоята вяра е единствено права вяра.Ако имаш врагове,знай че заслугата е твоя.. Защото отричаш ли - ще те отричат, отхвърляш ли - ще те отхвърлят, не уважаваш ли чуждата религия, няма да тачат и твоята. И нима е святост да се откажеш от единственото ценно,което притежаваш - живота даден ти от Живия Бог. И кой ни е казал, че Той желае това?! Защо превръщаме най-любящата и разумна Личност в кръвожаден изверг,който се опива от кръвта на светците и героите. Светецът и героят съществуват заедно и единствено в човек, който умее да бъде щастлив винаги,навсякъде и при всички обстоятелства. Осъзнавам, че това никак не е лесно. Трябват вещина и мъдрост, позитивност, любов и духовна сила. Тоя герой и светец е потопен постоянно в радостта и щастието. Не е необходимо да е богат, да е красив или умен, защото емоциите на радостта и щастието са богатство, красота и мъдрост на духа. Не е лесно в една среда на конфликти и контрасти човек да е искрено радостен и щастлив. В повечето случаи той е лабилен и преминава леко от състояние на радост в състояние на тъга, мъка, гняв. Тия, които умеят да са перманентно щастливи и дори когато умират да напускат света с усмивка на лицето. Ето това са истинските герои и светци.Т е са рядкост, но ги има!