27.01.2009 г., 19:05 ч.
За желанието
3 мин за четене
И той дочиташе разказа:
„Да любиш някого, означава да любиш, без да искаш любов в замяна, да обичаш, без да искаш да бъдеш обичан, да даваш, без да искаш да ти бъде давано. Да чувстваш дъха й по кожата си, без никога да те е целувала.”
- ... Но аз я обичам тогава, даже ще кажа още!
Да виждаш как остарявате заедно, без да сте излизали на среща, да я обсипваш с нежни думи, без да си чел любовна поезия, да... просто да... да я желаеш.
Желанието да те разкъсва на парченца, толкова малки, че да не можеш да ги събереш никога... никой да не може да ги събере. Искаш да ги разпръснеш по широкия свят, да залееш хората с тях, да удавиш всички други емоции на който и да е, защото я искаш. Тук и сега, някъде и някога, никъде и никога, но да е тя... дори и да не е тя, поне да си ти... а даже и да не си, пак я искаш, до болка, откровение, сарказъм, безчинствена жестокост, всеотдайна откровеност, до всичко... само с него - желанието ти.
А дали не е малко прекалено и пресилено, или преекспонирано?
- Желанието? Страстта? Умопомрачението? Ами да разбира се, не е ли това смисълът? Светът, безстрастният свят, в който няколко лева по - малко, няколко минути закъснение, няколко единици от оценката или няколко хапки ни обричат на часове, понякога и дни нескончаема мъка, този капиталистически и цинично безчувствен свят може да бъде разбит с него – неконтролируемото желание. С истинските и неподправени чувства – такива, каквито са били преживявани от хората в необремененото минало, когато са обявявали война заради жена или са скитали цял живот заради (нарушено) обещание, светът на митовете и легендите, на чиито герои искаме да приличаме, докато четем историята им, а в следващия момент се сещаме за данъчната декларация, която не сме попълнили, или че детето закъснява с 30 минути за вечерята си...
А кога ще обиколим света? Кога ще се влюбим фатално, толкова силно и неразумно, че да разрушим живота си напълно и да го изградим наново? Кога ще спасим човешки живот, ще благодарим на родителите си, ще помолим за прошка враговете си? Защото иначе... дали е трябвало, дали е трябвало, дали е трябвало... изобщо... да се раждаш...
Освобождението от „цивилизованите предразсъдъци” би открило цялата гама на човешкия живот – от безсилното падение до недостижимите върхове на успеха, от разлагащото отчаяние до бликащата магия на щастието. Не ти ли се иска да ги изпиташ? Дали без тях не губиш много? Какво ще остане след глупостите, с които запълваш времето и вниманието си? Ще останат ли следите от емоциите, превърнати с времето в мъдрост?
Затова ЖЕЛАЙ, късай си сърцето с мисълта, че никога няма да можеш да изпиташ по-силна емоция и я изпитай! Късай го непрестанно и безутешно, без да го щадиш, без страх от болката и разочарованието, без страх от утре с неговата лавина простотии и помия, помия до гушата, с които всеки момент ще почнеш да се давиш и която няма да се махне преди да го поЖЕЛАЕШ, да го поискаш толкова силно, че да звучи налудничаво и пресилено.
Аз ще го направя. Ще желая... Всичко... И ще обичам, както само аз знам и както само аз мога! Нея и всяка следваща, всичко тяхно, всичко, което мразя... и което обичам - него ще обичам още повече, защото сърцето ми ще може да побере целия свят и ще иска да желае и да обича още... Накрая ще го скъсам, ще изхвърля всичко от него и ще обичам наново....
И наистина обичаше.
А ти... Какво обичаш? И желаеш ли го?
„Да любиш някого, означава да любиш, без да искаш любов в замяна, да обичаш, без да искаш да бъдеш обичан, да даваш, без да искаш да ти бъде давано. Да чувстваш дъха й по кожата си, без никога да те е целувала.”
- ... Но аз я обичам тогава, даже ще кажа още!
Да виждаш как остарявате заедно, без да сте излизали на среща, да я обсипваш с нежни думи, без да си чел любовна поезия, да... просто да... да я желаеш.
Желанието да те разкъсва на парченца, толкова малки, че да не можеш да ги събереш никога... никой да не може да ги събере. Искаш да ги разпръснеш по широкия свят, да залееш хората с тях, да удавиш всички други емоции на който и да е, защото я искаш. Тук и сега, някъде и някога, никъде и никога, но да е тя... дори и да не е тя, поне да си ти... а даже и да не си, пак я искаш, до болка, откровение, сарказъм, безчинствена жестокост, всеотдайна откровеност, до всичко... само с него - желанието ти.
А дали не е малко прекалено и пресилено, или преекспонирано?
- Желанието? Страстта? Умопомрачението? Ами да разбира се, не е ли това смисълът? Светът, безстрастният свят, в който няколко лева по - малко, няколко минути закъснение, няколко единици от оценката или няколко хапки ни обричат на часове, понякога и дни нескончаема мъка, този капиталистически и цинично безчувствен свят може да бъде разбит с него – неконтролируемото желание. С истинските и неподправени чувства – такива, каквито са били преживявани от хората в необремененото минало, когато са обявявали война заради жена или са скитали цял живот заради (нарушено) обещание, светът на митовете и легендите, на чиито герои искаме да приличаме, докато четем историята им, а в следващия момент се сещаме за данъчната декларация, която не сме попълнили, или че детето закъснява с 30 минути за вечерята си...
А кога ще обиколим света? Кога ще се влюбим фатално, толкова силно и неразумно, че да разрушим живота си напълно и да го изградим наново? Кога ще спасим човешки живот, ще благодарим на родителите си, ще помолим за прошка враговете си? Защото иначе... дали е трябвало, дали е трябвало, дали е трябвало... изобщо... да се раждаш...
Освобождението от „цивилизованите предразсъдъци” би открило цялата гама на човешкия живот – от безсилното падение до недостижимите върхове на успеха, от разлагащото отчаяние до бликащата магия на щастието. Не ти ли се иска да ги изпиташ? Дали без тях не губиш много? Какво ще остане след глупостите, с които запълваш времето и вниманието си? Ще останат ли следите от емоциите, превърнати с времето в мъдрост?
Затова ЖЕЛАЙ, късай си сърцето с мисълта, че никога няма да можеш да изпиташ по-силна емоция и я изпитай! Късай го непрестанно и безутешно, без да го щадиш, без страх от болката и разочарованието, без страх от утре с неговата лавина простотии и помия, помия до гушата, с които всеки момент ще почнеш да се давиш и която няма да се махне преди да го поЖЕЛАЕШ, да го поискаш толкова силно, че да звучи налудничаво и пресилено.
Аз ще го направя. Ще желая... Всичко... И ще обичам, както само аз знам и както само аз мога! Нея и всяка следваща, всичко тяхно, всичко, което мразя... и което обичам - него ще обичам още повече, защото сърцето ми ще може да побере целия свят и ще иска да желае и да обича още... Накрая ще го скъсам, ще изхвърля всичко от него и ще обичам наново....
И наистина обичаше.
А ти... Какво обичаш? И желаеш ли го?
© Васил Стойнов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Съгласен съм с Павлина, но сякаш си позволяваме да желаем твърде малко днес... или по-точно се опитваме да потиснем онези неща, които всъщност желаем, и ги маскираме с измислени образи, които ни помагат да си обясняваме защо трябва да сме тук, защо трябва да правим точно това, а не онова, защо това е правилно, а онова - грешно. Лошото е тогава, когато забравим какво всъщност потискаме като желание... Когато започнем да желаем нещо само защото така сме свикнали... Браво за есето, Васко! Провокира много размисли!
-
Любовта е непреодолимото желание да си непреодолимо желан.Неистово желаеш това ,което не можеш да имаш.
-
Правилно, правилно, правилно... Точно в този момент нямам желание да пиша дълги коментари, затова само пак казвам - правилно.
-
"...да удавиш всички други емоции на който и да е, защото я искаш..."
Е, да де, добре - ти я искаш, но нейното желание, да речем, е да не я искаш ти, а да я иска някой друг. Тогава какво правиш? Убиваш него? Или убиваш нея? Или убиваш и двамата? Или продължаваш да я искаш до края на света и след него, само че на нея, да речем, не й пука. Ти за нея си оставаш само един нахален досадник и нищо повече. Тогава? Самоубиваш ли се или какво? Изтръгваш си сърцето и го изяждаш и следващата пак така и т.н. пак до края на света и след него. Ама нали имаш само един живот и едно сърце и можеш само един път да се самоубиеш. -
Желанието е катализатор, двигател, сила... Без желание нищо не се постига.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
